Радина Велчева в родния Добрич - за болката на бездетните и изцеляващата любов
Емоционална, обогатяваща и възвисяваща – такава беше срещата с основателката на фондация „Искам бебе“ Радина Велчева. Тя избра родния си град, за да представи книгата си с есета „ОсЪновени ангели“, разкриваща един свят на много болка, но и огромно щастие – света на бездетните, намерили своите осъновени ангели.
Зала „Нели Божкова“ събра приятели, съученици, съмишленици, донори на яйцеклетки, както и момичета, които са сбъднали своята мечта с донорска яйцеклетка. Все хора, чиято съдба е белязана от срещата с един човек с огромно сърце и мисия – Радина Велчева, която вече 20 години говори за проблемите на бездетните и им помага да се изправят пред тежката присъда и да извървят пътя до своя ангел – чрез инвитро процедури или осиновяване.
Проблемът на Радина е установен преди 24 години и 16 години тя води битка, за да стигне до своите осъновените ангели. Днес тя и съпругът й Божидар са родители на две прекрасни осиновени деца – Йоанна и Симеон.
„Радвам се, че имам такава майка, защото такива майки не се срещат токова често“, сподели младата госпожица, която бе в залата. Радина разказа, че всъщност именно дъщеря й е автор на заглавието на книгата. „Беше на 7 години, когато ме попита „Мамо, вярно и е, че съм осъновена?. Отговорих й, че се казва осиновен, а тя ми отвърна „не, аз съм осъновена, защото ти си ми казвала, че много дълго време си ме сънувала“. Тогава, преди около 4 години си казах, че ако напиша един ден книга ще се казва „ОсЪновените ангели“, сподели авторката.
„Книгата е много интересна като структура,, жанрово не може да бъде определена еднозначно, така както и Радина не може да бъде определена еднозначно. Всичко, което се каже за голямото й сърце, за нейната щедрост, за нейната всеотдайност, ще бъде вярно. Направи ми впечатление, че тя е разделена на три части – „Осъновени мисли“, „Бисерчета“ и „Думите в празници“. Всеки текст има свое заглавие, което хвърля една нишка, която не може да бъде наречена сюжетна, макар че има действие, случки. Най-хубавото е, че в тези три части ги има Йоана и Симеон, има ги мама и тате“, каза при представянето на книгата Атанаска Георгиева. Тя е автор на предговора към книгата и я представи пред аудиторията в зала „Нели Божкова“. Връзката й с Радина датира отпреди повече от три десетилетия, когато е била неин преподавател по български език и литература в ПМГ „Иван Вазов“. Но всъщност тя има и много по-дълбок човешки аспект, сподели самата Атанаска Георгиева. Защото именно Радина Велчева е подала ръка на дъщеря й и извървяла с нея пътя докрай и днес да ги има 7-годишните Мартин и Антон, които само преди дни имаха своя първи учебен ден. „Радина е причина за раждането на нашите ангели“, сподели нейната учителка и приятелка.
„Тях бездетните Бог ги обича най-много, защото са боледували в нямането на деца, са изстрадали бездетството, без да губят вярата, надеждата и родителската любов, която е там, в плачещите и молещите се кътчета на тревожните им умове, на добрите им сърца, на всеотдайните им души. За тези избрани хора са избраните осЪновени ангели“, посочи Атанаска Георгиева. И припомни думите на Радина „Тези деца са толкова мои, колкото никои други, родени от мен“.
„През 2019 г. излезе прекрасна книга на наш приятел, която се казва „Бездетен“. Още, когато чух това настръхнах, защото едно е да го живееш, друго е да чуваш зад гърба си „яловата“, а трето е някой да ти каже „Написах книга, която се казва „Бездетен“ и искам приходите от целия тираж да даря на „Искам бебе“. Помоли ме да напиша предговора към книгата. Буквално за минути ми дойде изразът „децата на бездетните“. За хора като мен това действа като огромна рана, защото докато вървиш по пътя, има изключително много камъни, в които можеш да се препънеш“, сподели Радина Велчева. „Нашата бременност, на бездетните, продължава много години. Моята продължи 15-16 години. През тези години ти откриваш някакъв друг свят, откриваш своя си път. Никога не съм си представяла, че фондация „Искам бебе“, която създадох през 2007 г., може да стане символ на нас – бездетните тогава, сега вече родители на най-щастливите деца“, добави авторката на „ОсЪновените ангели“.
И припомни как, когато преди години публично, по телевизиите започнала да обяснява, че не може да има деца, мама Зоя само й казвала „Спри да ходиш и да обясняваш, защото постоянно чувам зад гърба си „Това е майката на яловата“. Обясних й, че няма да спра. Така се случи, че след време мама Зоя, майката на яловата, стана един от посредниците на нашата кауза. И сега, когато вървя из улиците на Добрич, срещам много мои деца, които благодарение на това, че тогава излязохме и говорихме, се родиха. Било е много трудно, но всичко си е струвало, защото днес вече е много по-лесно и с повече смисъл и заряд говоря за това, което правим. Благодаря ви „Искам бебе“!, каза Радина Велчева.
„Решението за осиновяване не се взема след неуспешно инвитро, или тежка депресия, минаваме през всичко това много години, докато чакаме нашите деца. А се взема в момент на пълна радост, удовлетвореност и усещане за цялост в живота. Това е ключът към това да направим нашите си животи цели и да ги завещаем по този начин цели на децата си“, подчерта тя. Друга тема табу, за която разказва в книгата, е за донорството на яйцеклетки. „Трябва да имаш огромно сърце, не от този свят трябва да си, но и чисто физически това е доста сложен процес. Една жена, която става донор на яйцеклетки, трябва да обича много друга жена, която няма деца. Много често жените, които стават донори, имат в най-близкото си обкръжение такива жени като мен. Аз самата съм направила три опита с донорска яйцеклетка, поклон пред тези майки. Това е процес, при който 20 дни ти си в болница. Това е още една от темите, които „Искам бебе“ преди 12 години постави. Днес не просто говорим за донорството, а увличаме все повече млади жени. Затова няколко от есетата в книгата ми са посветени на донорството и на майките, донори на яйцеклетки, едно от които е „За донорството като молитва за изобилие“.
Радина Велчева благодари на заместник-кмета д-р Емилия Баева, че от няколко години в Добрич функционира една от най-добрите инвитро програми, която помага на много хора. И й връчи значка „Посланик на „Искам бебе“.
„Програмата „Инвитро“ и това, което направи нашата Община е едно малко зрънце в усилията, които всички ние трябва да полагаме за справяне с този проблем. Радвам се, че програмата ни се развива. Имаме 6 бебета и очакваме още едно“, каза д-р Баева. И призова повече двойки да се възползват от възможностите на общинския фонда, защото неговият бюджет не може да се изразходва, а има уверение, че Общинският съвет ще го увеличава, според потребностите.
Своите думи на благодарност и преклонение пред каузата, на която се е отдала Радина, споделиха жени, чули тежката присъда, че не могат да имат деца. И за срещата им с нея и момичетата от „Искам бебе“, протегнали им ръка, за да не са сами по пътя към своите осъновени ангели.
„Радина вплита в себе си всичко ценно за нас хората – вярата, надеждата и любовта, и ги опакова в невероятна мъдрост. Тя беше човекът, който ме научи, че постигането на една мечта не е да се хвърлиш глуповато и самоотвержено, а стъпка по стъпка, всеки ден и с благодарност за всяка стъпка. С книгата й ще си отнесем вкъщи едно малко голямо късче от нея“, сподели д-р Соня Чукалова, пристигнала от София, за да се включи в представянето на книгата.
Целият тираж на „ОсЪновените ангели“ е благотворителен, а приходите от продажбата на красивата книга за съкровеното родителство се предоставят на фондация „Искам бебе“, за да има повече сбъднати сънувани мечти на бездетни родители.
