На 16 септември отбелязваме Международния ден за опазване на озоновия слой

През 1994 г. Общото събрание на ООН обявява 16 септември за Международен ден за опазване на озоновия слой. Това е датата, на която през 1987 г. е подписан Монреалският протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, представляващ естествен защитен филтър срещу вредните ултравиолетови лъчи от слънцето. Конвенцията обвързва страните с ангажимент да защитават човешкото здраве и околната среда от ефектите на озоновото изчерпване и постановява участващите държави да си сътрудничат в изследванията, наблюденията и информационният обмен.

Изтъняването на озоновия слой описва два свързани феномена, които се наблюдават от края на 1970-те години: постепенно понижение от около 4% на общото количество озон в земната атмосфера (озоновия слой) и по-голямо пролетно понижение на стратосферния озон около полярните райони на Земята. Вторият феномен е познат като озонова дупка.

Главна причина за изтъняването на озоновия слой и създаването на озонови дупки са изкуствените химикали, особено халогеновърглероди, хладилни агенти, разтворители, метателни заряди и други агенти, като хлорофлуоровъглероди и халогеналкани. Тези съединения се транспортират към стратосферата чрез ветровете, след като са били изпуснати на повърхността. Веднъж достигнали стратосферата, те изпускат халогенни атоми чрез фотодисоциация, която катализира разпадането на озона (O3) в кислород (O2). И двата вида изтъняване на озоновия слой се влошават с увеличаване на емисиите на халогеновъглероди.

Изтъняването на озоновия слой и озоновите дупки създават загриженост из цял свят, тъй като увеличават риска от рак и друго неблагоприятно влияние. Озоновият слой спира повечето ултравиолетови лъчи в земната атмосфера. Тези лъчи причиняват рак на кожата, слънчеви изгаряния и катаракти, за които е изчислено, че драстично ще зачестят в резултат от изтъняването на озона. Растенията и животните също биха били засегнати. Тези проблеми водят до приемането на Монреалския протокол през 1987 г., с който се забранява производството на хлорофлуоровъглероди, халогени и други химикали, изтъняващи озоновия слой.

Забраната влиза в сила през 1989 г. Нивата на озона се стабилизират към средата на 1990-те години и започва да се възстановяват след 2000 г. Периодът на възстановяване вероятно ще продължи през 21 век, като озоновата дупка се очаква да достигне нивата си отпреди 1980 г. към 2075 г. Монреалският протокол се счита за едно от най-успешните международни споразумения за околната среда към днешна дата.