Водещи новини Общество Тервел

Призрачно: Тервелското село Брестница. Население 0 (+снимки)

Има отбивка от пътя Добрич-Силистра, която е след началото на област Силистра, но води към село от община Тервел. Това е Брестница. Справка в Националния регистър на населените места показва, че в него няма жители от 2019 година, макар според ГРАО тук адресна регистрация да имат петима души. Обратното броене за жителите на Брестница е започнало през 1956 година, когато са били 463.

Според табелата разстоянието от главния път до село е 4 километра. Ако тръгнете по пътя  обаче четирите километра ще ви се сторят 44. Поне на мен ми се видяха толкова. Първо, защото път няма. Той е толкова изронен, че на места изчезва. Второ, гората, през която се преминава, упорито си иска обратно завзетата територия и прави всичко възможно да не продължите. Клони, тръни и дървета са надвесени над пътя, като в приказките за омагьосаните замъци, препречват пътя и все едно ти казват „Не отивай там!“

Прозорците на колата ми са отворени, пътят е тесен и всякакви клонки, шипки и боровинкови храстчета искат да влязат при мен, закачат ми косата и заплашват да ме издерат лицето. Мен не успяха, но колата си изпати. Диви животинки, катерички и някакви изключително кресливи птици са ми постоянни спътници. След като смятам, че съм пътувала цяла вечност и ей сега ще се видят следи от цивилизация, се появява нова отсечка с още по-малко настилка и по-големи дупки. В един момент си помислих, че селото е изчезнало вече.

Кола на Google Street View е стигнала до тук през март 2012 година и дори е заснела къщи. За десет години пейзажът е коренно променен.  

На моменти успоредно с т.нар. „път“ върви и черен такъв – добруджански асфалт. По него преминаването е по-лесно. Има участъци с кални локви, през които скоро е минавала кола, така че може и да срещна някой. Бях чела, че последният жител на селото е пра-правнук на неговия основател. Единият го основал, другият го закрива. Странни са обратите на съдбата.

След безкрайно дълго пътуване стигнах до трафопост и реших, че съм наблизо. Не разбрах кога съм влязла в селото, защото нямаше по какво. В един момент към колата се приближи куче. После още едно, а след малко видях и двор с още няколко вързани четириноги. В него имаше признаци на живот, но стопанина явно го нямаше. Все пак някой живееше тук и хранеше кучетата.

Реших да се разходя из селото, но без да слизам от колата. Улици почти не са останали и всичко в обрасло в трева и храсти. Обзе ме много неприятно чувство. И друг път съм била в изоставени села, но се съм е чувствала така. Разрухата е толкова повсеместна, че ми се струва, че ще ме погълне. Не знам как собственикът на двора, който видях, живее тук. Не мога да си представя, че това село през 60-70-те години е имало почти 400 жители, няколко кръчми, футболен отбор, детска градина и кино, в което сега е складирана слама. Къде е всичко това?

Четох, че селото, освен че е в долината на Суха река, е било известно и с това, че в него е сниман българския филм „Съдията“ с Джоко Росич и Георги Черкелов. В лентата  участвали местни жители, макар че на места пише, че е сниман в Попина. Сега може да се снима филм на ужасите. Някъде около Брестница е и скалната църква „Вълчанова стая“, която е в каньона на отдавна изсъхналата река и е цел на туристически маршрути и иманярски набези.

Не останах дълго. Побързах да си тръгна, нямах търпение да напусна селото и да изляза от тази дупка във времето преди порталът през гората да се е затворил. Пътят обратно беше не по-малко тегав. Продължавах да се чувствам зле. Когато най-сетне излязох на главния път и отново погледнах табелата „Брестница 4“ си представих още една под нея, на която пише „Никога не отивай там!“

Не знам по каква причина мястото ми подейства толкова негативно, но усещането ми остана за дълго. Добре, че отбих в селата Ангеларий и Алцек, че да си оправя „вкуса“.

p.s. Ако човекът, който е собственик на двора с кучетата, прочете това, да знае, че все пак съжалявам, че не се видяхме.  Можеше да ми разкаже интересни неща от историята на селото, защо иманяри са разбили селската чешма и дали има причина за това, което усетих. А най-много искам да ми разкаже за тримата братя, основали Брестница .

Диана СТЕФАНОВА

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.