Неостаряващият Петко Петков от Добрич – световен шампион за шести път
Международната федерация по шахматна композиция (WFCC) публикува резултатите от поредното Световно първенство по шахматна композиция за периода 2019-2021 г. Шампионатът-маратон, който се проведе в 7 дисциплини ще се запомни с феноменалното постижение на добруджанския гросмайстор в тази дисциплина Петко Петков, който спечели шестата си световната титла в раздела "Феерични задачи" (Fairy Chess), поставяйки едновременно с това няколко уникални световни рекорди.
Първо - Петков стана шампион, половин година, след като отпразнува 80-годишния си юбилей (роден е на 27 февруари,1942 г. в Добрич). В историята на тези първенства досега никой друг гросмайстор не е успявал да стигне до златния медал в толкова напреднала възраст.
Второ - Петков завоюва златния медал с най-висок резултат - 43,5 т. от всичките седем дисциплини на първенството, изпреварвайки в своята коронна дисциплина "Fairy Chess" с 5.5 т. втория в класирането - Валери Семененко (Украйна) с 38 т., а третото място зае Вацлав Котешовец (Чехия) с 37,5 т. В тази дисциплина са участвали 86 конкуренти от 30 страни с 491 задачи.
И най-важното - този нoв триумф на Петков затвърди още повече първото му място в актуалната "Вечна ранглиста" на света, за периода от 1914 г. до наши дни и съставена на базата на публикациите на най-добрите творби на световните майстори в "Албумите на ФИДЕ". Те са специални сборници на Международната федерация, отнасящи се за тригодишни цикли, като за всяка публикувана задача в тези книги авторът получава 1 т. Новият резултат на Петков в тази най-престижна комплексна градация е 511,75 т., докато подгласникът му Мишел Кайо /Франция/ има едва 395,65 т. Вече повече от 30 години Петков е недостижим лидер във "вечната" ранглиста, включваща засега имената на 100-те живи и починали гросмайстори в този спорт (всеки с актив най-малкото 70 т.) за период надвишаващ един век!
ФЕНОМЕНЪТ ШАХМАТНА КОМПОЗИЦИЯ
Шахматната композиция е особен вид спорт-изкуство, в който авторът-състезател съставя своя позиция-задача, с красиво и изненадващо съдържание, ползвайки шахматната дъска и фигури. Заданието в тази своеобразна загадка може да бъде: при бели на ход, мат в 2,3 или повече ходове, а когато то е печалба за белите или постигане на реми, терминът е "шахматен етюд".
И в двата вида творби липсва борбата между двама съперници, както в практическата игра. Но шахматните композитори също имат свои състезания, дори световни и олимпийски шампионати, а в организационен план тази дисциплина се ръководи от Международната федерация по шахматна композиция (WFCC). За повече информация вижте сайта https://www.wfcc.ch/.
В действителност, шахматната задача има доста интересни прилики с математическите и логическите задачи, познати още от училищните учебници. При решаването и на двата вида загадки трябва да се прояви не само остроумие, но и способност за изчисляване на не малък брой възможни варианти, в опитите да се разгадае авторската загадка. Но при шахматните задачи максимално силно е изявен естетическият елемент. Парадоксалната красота и разнообразието на образи и идеи правят тези творби своеобразни произведения на изкуство със силно изразено естетическо въздействие, каквото човек чувства, когато слуша любим концерт, наблюдава картина-шедьовър или чете знаменита книга. Многобройните любители на шаха обичат да решават шахматни задачи и етюди, като своеобразни тестове за своята фантазия и чувство за красота.
Съществувайки още в древността под името "мансуби", като художествени творби създадени според правилата на играта "Шатрандж"- арабският предшественик на сегашния шах, съвременните задачи са групирани в два основни вида. Първият тип са "Ортодоксални задачи", в които се използват само правила и фигури, приложими в обикновената практическа игра. Вторият тип - "Хетеродоксални задачи", обхваща всички задачи, в които частично или напълно има нови, модернистични правила, фигури и условия, неприложими в класическата практическа игра. Върхът на шахматния модернизъм е т.н. "Fairy Chess"( превод на български "Приказен шах", но у нас той се нарича още "Фееричен шах"), при които модернизмът в съдържанието е изразен в най-висока степен. Петко Петков е основателят на българската школа във "Фееричния шах" и безспорният в света експерт №1 на тази арена!
НЕОБИКНОВЕНИЯТ ЖИВОТ НА ЕДИН ВЕЛИК МАЕСТРО
Петко Петков в Добрич, учи в реномираното по онова време Второ средно училище, а след това отбива редовната си военна служба също в родния град. Семейството му преживява голяма трагедия,след като баща му е убит през 1944 г., а майка му Йорданка Петкова дълги години не получава работа по политически причини. С помощта на роднини и близки, двамата оцеляват до 1949 г., когато майката сключва втори брак със Стоян Върбев - известен не само в града интелектуалец и експерт – финансист. Той първо е директор на банката в града, а после - директор и на Застрахователния институт. Петков отказва да бъде осиновен и отношенията с неговия "втори баща" се оказват твърде сложни, но все пак търпими до 1964 г, когато Върбев почива.
Петков никога не е имал треньор по шах. Научава играта от дядо си Михаил, баща на майку му, още от 5-годишна възраст. Първи негови съперници са другарчетата му, с които всеки ден лудува в големия двор на тогавашната красива къща на семейството, която все още съществува, макар и в тъжно повлиян от тежестта на годините вид, на днешната ул. „Екзарх Йосиф". На 7-годишна възраст Петко е заведен от дядо си в добричкия шах клуб, който тогава се стопанисва от известния и твърде колоритен като личност, Христо Павлов (Такето). Той помага на Петков да се снабди с доста книжки и списания за шахматно обучение, най-вече на руски и румънски език. По онова време съществува само едно българско скромно ръководство на бай Мишо Кантарджиев, а родното списание "Шахматна мисъл" току що е започнало да излиза.
През онзи далечен период в миналото, щатен треньор по шах в Добрич няма. Играта съществува на любителски начала. В клуба най-авторитетните посетители, са не само водещи играчи, но и лектори, демонстратори на партии и задачи, са добруджанци Божидар Пеев, Андрей Щерев, Сашо Ковчев, Вълко Калчев. Тези, доста позабравени днес наши съграждани, са всъщност основателите на шаха в град Добрич, постигнал през идните десетилетия забележителни успехи. От тях ученикът Петков получава ценна помощ и информация и най-активна творческа поддръжка.
Знаменитата юношеска школа на друг изтъкнат добруджански маестро - Живко Кайкамджозов, възниква по-късно, но бързо демонстрира шампионска класа и създаде десетки изявени таланти в областта на практическия стандартен (класически) шах и треньорската професия.
Първите си шахматни задачи Петков публикува още през 1957 г. в България, СССР и Румъния, а през 1958 г. - на 16-годишна възраст(!), добруджанският юноша вече сензационно е сред носителите на високи спортни награди в редица най-реномирани турнири по композиция в света: в ГФР, Франция, Англия,САЩ, Върхът на изявите му е грандиозното му първо място на испанския супер-турнир "Ла воч да Бадалона", когато изпреварва всички тогавашни световни светила, включително и конкурентите си от СССР! През същата паметна 1958 г. най-известното шахматно списание в света по онова време - "Шах ехо" /ГФР/ публикува биография и снимка на вундеркинда,с най-ласкави отзиви за огромния му талант. Но това извънредно събитие, непознато по вид и съдържание в никой друг спорт в България през онези тоталитарни години, се посреща не с овации, а с негодувание от съответните "органи" - хвалбите от "вражеска Западна Германия" ги плашат и озлобяват...
Следват неизбежните разпити, проверки, претърсвания и конфискация на писма, книги и други пособия от "органите" - една дейност, която ще съпътства в различни форми Петков чак до 1989 г. За щастие, той успява да издържи на огромния психологически и дори физически натиск. Причината е не само в твърдия му и решителен характер, но и във факта, че той никога не е публикувал дори и една лоша дума срещу своята държава и родния Добрич. Правил е точно обратното - неуморно е работил за превръщането на България от изостанала страна в шахматната композиция, в световен фактор в този спорт. А скъпият Добрич вече е име на интересна модернистична тема!
През идните десетилетия изявите на Петков на международната арена бележат невероятен възход. Невъзможно е да се изброят стотиците му победи в цял свят, затова нека споменем само най-високите върхове.
През 1972 г. в Скопие добруджанецът е олимпийски шампион по блиц/бързо/ композиране на шахматни задачи, като турнирът там се провежда едновременно с битките от 20-та шахматна олимпиада, почетена лично от бившия президент на тогавашна Югославия Йосип Броз Тито, който приветства шампионите в личната си резиденция. През 1990 г. в Ниш /Югославия/ Петков печели отново олимпийски златен медал - този път в класически тип турнир, като тогава е награден лично от президента на ФИДЕ Флоренсио Кампоманес /Филипини/.
Световните първенства по шахматна композиция стартират през периода 1989 -1991 г. на база т.н. "Албуми на ФИДЕ", като Петков е шампион още в първото състезание. От 1998 г. системата е частично изменена, но тригодишните периоди/цикли/ остават. Петко постига още 5 световни титли за периодите 1998-2000/два златни медала/ и по един златен медал за периодите 2007-2009, 2010-2012, 2019-2021/ последният шампионат/.
През своята 65-годишна спортна кариера Петков публикува общо над 6600 свои задачи в цял свят, печели 721 награди, от които 462 първи места! Публикувани теоретични статии с учебен и научно-изследователски характер: : 130 в България и 105 в други страни. Публикувани книги: 4 в България, 2 в САЩ, 3 във Франция, 1 в Испания. Нови/авторски открития/ в шахматната композиция - 49, сред които и новото феерично условие "Добрич-шах",станало известно в света на композицията през 2021 г.
Петко Петков е носител на всички възможни звания и отличия в своя спорт:международен гросмайстор и съдия, почетен член на Международната федерация по композиция.
През 2002 г. Петков е удостоен със званието "Почетен гражданин на Добрич".
Далеч не толкова безоблачна е професионалната дейност на Петко Петков. След като завършва много успешно Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски" в края на седемдесетте години, по тогавашният принцип на "разпределение" добруджанецът не получава право да работи не само в София, но дори и в родния си град Добрич по политически причини. Макар че по успех в обучението дори има право на избор. Комисията по разпределение към Министерството обаче го "отпраща" като юрист-консулт в забутани градчета от селски тип за срок от 3 години. Петков отказва и остава без работа и без право на пребивания в София. Започват трудни години, през които гросмайсторът "преминава в нелегалност"! Живее по мазета и тавани, за да се крие от милицията, която гони и жестоко наказва загубилите право на "временно жителство" в столицата... Петков работи в старата, довоенна печатница "Георги Димитров" на ул. „Георги Бенковски", като словослагател, коректор и дори помощник-механик на печатарски машини, монтирани в помещения с много опасна за здравето концентрация на олово...
През 1975 г. сключва граждански брак, получава жителство в София и започва работа като репортер във вестник "Народен спорт", където неведнъж преди това е бил нещатен "коректор на хонорар". Частично, шахматните му заслуги са признати едва през 1982 г., когато го назначават за главен редактор на сп. "Шахматна мисъл", но причината е, че просто няма друг кандидат с подобна комплексна специална подготовка.
В началото на 1990 г. напуска списанието и веднага се връща в родния Добрич, където най-сетне може да започне работа според образованието си - става адвокат, макар и не за дълго. Тежки заболявания сполетяват цялото семейство на гросмайстора. Той самият получава извънредно опасно ставно счупване със съпътстващ аденом на друг орган. Належащо е завръщането на цялата фамилия обратно в София, тъй като в Добрич липсва модерна лазерна апаратура, нужна при лечението.
Петков се пенсионира с мизерна пенсия. През 2008 г. съпругата му умира от рак, и маестрото - недолекуван, остава да живее заедно с неженения си син, също имащ проблеми със здравето, в едно малко и неудобно жилище, макар и в центъра на София. Скромният апартамент на фамилията в Добрич е продаден отдавна, поради огромните разходи за медицински нужди. Въпреки надеждите гросмайсторът да се върне отново в родния град,той просто би бил в Добрич бездомен,ако го стори...
Помощ засега отникъде не се вижда - цели 65 години Петков е финансирал сам спортната си дейност, забравен и пренебрегнат от Българската шахматна федерация. Гросмайсторът с мъка сподели:
"За първенството 2019-2021 г. аз похарчих почти всичките си скромни финансови резерви. Сега и да искам да се включа отново в шампионата 2022-2024 г, няма как да го направя. Първо, трябва да съм сигурен, че ще доживея до 2025 г., когато ще бъде финалът му. И второ - вече няма какво да жертвам в името на спорта, а трябват отново доста пари за нова компютърна техника, програми, литература.
За други нужди не говоря - вече повече от половин век свикнах с реалността, че в тази държава няма кой да издаде сборник с моите избрани задачи и международни победи...".
Доколкото ми е известно американец да публикува книга в САЩ за български състезатели има само два случая. Първата книга е за знаменития Дан Колов, който дълги години е живял извън България за разлика от недостижимия Петко Петков, почетен гражданин на Добрич.
м.с.Тодор ТОДОРОВ, председател на шах клуб Енергия 21
