Честваме 106 години от Добричката епопея и 82 години от подписването на Крайовския договор
На 7 септември се навършват 106 години от Добричката епопея и 82 години от подписването на Крайовския договор, с който Южна Добруджа се връща в пределите на България.
Боевете при Добрич от 5 до 7 септември 1916 година, известни като Добричката епопея, са сражения от Първата световна война. Тогава части от III българска армия отблъскват настъплението на румънци и руснаци и с победата си допринасят за освобождението на Южна Добруджа.
Събитията започват още на 1 септември 1916 г., когато с Манифест на цар Фердинанд България обявява война на Румъния, след вероломното заграбване на Южна Добруджа през 1913 година, по време на Междусъюзническата война.
На 4 септември 1916 година, след като предните части на румънската 19-а дивизия се оттеглят от Добрич, градът е освободен от Осми приморски полк, който влиза в състава на т. нар. Варненски укрепен пункт, командван от генерал Тодор Кантарджиев. Варненските войски са подпомогнати от една бригада от Шеста пехотна Бдинска дивизия начело с генерал-майор Христо Попов. На 5 септември българските войски са принудени да водят отбранителни боеве за Добрич, тъй като срещу тях са изпратени многократно превъзхождащи ги руски, румънски и сръбски сили, които са задържани. През нощта пристигат подкрепления и за двете страни.
На 6 септември атакуващите руски вериги достигат само на 150 – 200 метра от позициите на варненските войски, но са контраатакувани и отблъснати с удар „на нож“. За да подпомогнат варненските войски, части на 6-а дивизия (35-и Врачански полк) нападат левия фланг на настъпващите към Добрич руско-румънски войски и по този начин поемат част от вражеския удар. През нощта две дружини от 35-и полк и артилерийски части са прехвърлени край Добрич в позициите на варненските войски.
На 7 септември се разиграват най-критичните за отбраната на Добрич боеве. Руският командващ генерал Андрей Зайончковски насочва основния си удар на запад, срещу бригадата от Шеста бдинска дивизия – отслабения 35-и Врачански полк, 36-и пехотен козлодуйски полк, пионерна дружина и няколко батареи от 2-ри артилерийски полк. Изненадващ удар нанася и сърбо-хърватската доброволческа дивизия.
Неминуемата загуба и отстъплението от току-що освободения Добрич е предотвратена от своевременната намеса на разположената на запад конница на генерал Иван Колев, която прави бърз и смел преход на югоизток от Кочмар, след като на 3 септември вече е разбила превъзхождащите я руско-румънски части в битката при Карапелит. Без да дочака заповед от Щаба на армията, генерал Колев насочва своята Първа конна дивизия срещу фланга на сръбските части, като оставя слабо прикритие срещу руската 3-та кавалерийска дивизия. В късния следобед на 7 септември край с. Голямо Чамурлий конната дивизия разгромява сърбо-хърватската дивизия и я принуждава да отстъпи в безпорядък. Това води до паника и сред руските части, разположени пред фронта на варненските войски, които също отстъпват на север.
Емблематични са думите на ген. Колев, които той изрича пред подчинените си: „Кавалеристи, бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!“
Светкавичните действия на Първа конна дивизия зашеметяват противника. Няма случай в Южна Добруджа, в който българската конница да не приеме сражение, обикновено срещу превъзхождащ по численост противник. Но не само това – няма случай да не победи. Ген. Колев си отива от този свят на 29 юли 1917 г. едва на 54 години.
На 7 септември 1940 година в румънския град Крайова се подписва договорът, който след 27 години чуждо владичество връща Южна Добруджа отново на България. Цялата страна е залята от всенародна радост. Дворецът е засипан от поздравителни телеграми, обявяват се тридневни национални тържества. В добруджанския квартал на София, добруджанци застилат всички улици с килими. С неописуем възторг те посрещат ген. Тодор Кантарджиев – освободителят на Добруджа през 1916 година. Цялата страна се оглася от националния химн, химна на царя и песента „О, Добруджански край”.
