Водещи новини Политика

Албена Симеонова, ДБ: Без да сме в парламента направихме повече за Добруджа, отколкото шестимата депутати

Албена Симеонова е издигната за водач на предстоящите избори от Демократична България. Тя бе депутат в 45-тот и 46-ото Народни събрания

Вие бяхте народен представител от Добрич в 45-ото и 46-ото Народни събрания. Това, че не бяхте част от последния 47-ми парламент попречи ли да работите по проблемите на област Добрич?

Изобщо не е нескромно да кажа, че мисля, че съм свършила повече от шестимата народни представители, взети заедно. Смятам, че през последния период от 7 месеца и половина аз, без да съм в парламента, заедно с колегите от “Демократична България” Добрич успяхме да свършим много работа в полза на областта.

Вие се ангажирахте с проблемите на залива Болата, незаконното паркиране там, както и състоянието на пътя, който води до плажа. Има ли развитие?

Когато за първи път влязох в парламента като народен представител от област Добрич проведох среща с жители на с. Българево и Каварна, на която те алармираха, че пътят се руши, а много туристи паркират автомобилите си, където си пожелаят.  Идеята, както на местните хора, така и на сдружението „За туризма на Калиакра“, беше да се направи ремонт на пътя. Но това не може да стане, тъй като попада в територията на резерват „Калиакра“. Тогава организирах в София среща на природозащитни организации, включително „Зелено движение“. На нея беше дадена идеята само пътят да се извади от границите на резервата, за да може да бъде ремонтиран. Обърнах се към Министерството на околната среда и водите и тогавашния министър беше Асен Личев. Трябваше да се съберат мнения на неправителствени организации, които дадоха положително становище. След това МОСВ започна съгласувателни процедури с близо 30 институции, които трябваше да дадат положително становище за изваждане на пътя от територията на резервата. Идеята сега е пътят да бъде ремонтиран, без  значение дали с финансиране от Общината, или от държавата. Но да се направи така, че движението на автомобили да спира на платото горе, където да се направи паркинг. Местната власт да организира влакчета, с които туристите да се придвижват до плажа А на самия паркинг да се организира пазар само на местни производители – земеделски производители, които да предлагат дини, пъпеши, грозде и др. продукти, собствено производство, или  занаятчии. Така туристите ще оставят колите си на паркинга, ще могат да напълнят хладилната чанта с продукти и с влакче ще слизат на плажа. Знаете, че, когато решаването на проблеми зависи от някоя институция, ако не се занимаваш непрекъснато, не звъниш по телефона и не ходиш на срещи, нещата не се получават. Предложението излезе от МОСВ, Общината в Каварна и Областният управител в Добрич доста бързо дадоха съгласувателните писма. Трудно беше с министерствата на регионалното развитие, на културата и най-вече с министерството на земеделието, което счете, че след като Изпълнителната агенция по горите е дала становище, те не са длъжни да го правят. Лично съм обиколила тези 30 институции по няколко пъти. Независимо от това, че не съм била в Народното събрание, многократно съм пътувала до София, за да може този проблем да бъде решен. Отне ни близо година заради тромавите институции, но в брой 47-ми на Държавен вестник бе обнародван приетият от 47-мото Народно събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми ЗИДЗГМО. По този начин влезе в сила заповедта от 2018 г. на министъра на околната среда и водите, с която се намали площта на резерват Калиакра, като се изключиха имоти, представляващи пясъчна ивица в местността Болата, път, брегоукрепителни съоръжения и асфалтов паркинг на нос Калиакра.

Дивото къмпингуване беше друг проблем, с чието решаване Вие се заехте преди време. Има ли напредък?

Проведох няколко срещи с министъра на туризма, включително и с участието на министъра на околната среда и водите Борислав Сандов. Трябваше да организираме кръгла маса, за да се подготви нарочна наредба за свободното къмпингуване, която да урегулира правилата за това. Ние сме ги предложили, след като сме проучили опита на Италия, Испания, Португалия и Гърция. За съжаление по-тромаво се работеше в Министерството на туризма и не се получи във времето досега, но считам, че през октомври такава кръгла маса ще може да се организира при домакинството на кмета а Шабла. Жалко е, че този сезон е напълно изгубен и няма да се учудя, ако има сериозни поражения, най-вече от румънските каравани, които не се съобразяват дали са в Натура 2000 или защитена зона.

Настоявате за спешни мерки за възстановяване и подобряване на фитосанитарното състояние на защитните горски пояси в Добруджа. Има ли шанс този проблем да бъде решен?

Оплакванията бяха, че кадастралните карти не отговарят на действителното географско местоположение на полезащитните пояси. След няколко срещи в Министерството на земеделието, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, и Изпълнителната агенцията по горите, включително и с министъра на земеделието, организирахме форум, който се проведе в Добрич. В него участва заместник-министър Иван Христанов директорите на Изпълнителната агенция по горите, на всички горски стопанства от района на Добричка, Русенска, Шуменска и Разградска области, където преобладават полезащитните пояси. Там всъщност разбрахме какъв е проблемът. След кръглата маса проведохме среща в София с Агенцията по кадастъра. В момента тя и земеделското министерство се занимават именно с инвентаризацията и картирането на полезащитните пояси, за да не попадат те в частни имоти. С тази цел АГКК въвежда правилно полезащитните пояси на местата, където са фактически те в момента. След като заедно с проф. Йордан Петров разгледахме заедно поясите в област Добрич, се взе решение, което много ми допадна. То предвижда там, където има краткоживеещи дървесни видове, какъвто е ясенът, да се изсекат и да се възстановят с цер, който живее повече от 70 години.  Проблемът е сериозен, защото става въпрос за спасяване от ерозия на земята на Добруджа, но също и  да се помогне на земеделските производители.

Една от темите, по които се заехте да помагате още в първия парламент, в който участвахте, беше създаването на филиал в Добрич на Медицински университет Варна. Продължихте ли работа по този въпрос?

Разбира се. Никога не съм преставала. След като направихме среща с ръководството на Медицинския университет, установихме какъв е проблемът – Добрич е поставен в група общини, за които е преценено, че не е необходимо да имат филиал на такова учебно заведение. А причината за това – че кадрите, които излизат от Медицинския университет във Варна са достатъчно за региона. Трябваше ни специално решение от Министерството на образованието. Експертите му разбраха, че Добрич не е Варна, и, ако във Варна е пренаситено от медицински кадри, то в Добрич медицинските сестри и акушерките са крайно недостатъчни. Община Добрич също се задейства и разкриването на медицински филиал в Добрич е на път да се случи. Надявам се, че това ще стане в най-скоро време.

Албена Симеонова на среща с ръководствата на Медицински университет – Варна и МБАЛ Добрич

Продължавам да работя по всички останали наболели проблеми, каквито са водоснабдяването в Добрич, пречиствателната станция в Албена,  безводието и  язовирите, инфраструктура. Те са от такова естество, че трудно се решават. Затова е необходима много, много работа.  Гарантирам, че ако бях в 47-ото Народно събрание, щях да свърша в пъти повече неща. Кметовете от региона продължава да ме търсят. Заедно с кмета на Генерал Тошево Валентин Димитров сме ходили в министерства, да са търсим решение на  проблема с пътя Ген. Тошево – Кардам – ГКПП. Смятам, че съм допринесла много за старта на ремонта, защото трябваше да се изготви проектно-сметна документация за участъка между с. Кардам и ГКПП-то. Мисля, че по ремонта се работи и се надявам да завърши в сроковете, които са дадени след неколкократно отлагане. С кмета на Шабла Мариян Жечев сме провели редица срещи по отношение на Общия устройствен план на Шабла – както в МОСВ, така и в МРРБ. Поддържам връзка с почти всички кметове, включително с представители на кметствата в различните населени места.  Така че, продължавам да работя и ще продължавам.

След посещението на бившия държавен секретар на САЩ Майк Помпео темата за добива на газ в Добруджа отново придоби особена актуалност. Само преди дни той заяви, че отговорът на енергийната независимост на България не е в чужбина, а в потенциала за добив на шистов газ. Как Вие гледате на тази теза?

Не са верни твърденията, че съдът е разрешил добив на шистов газ по технологията фракинг в Добруджа. С решението си от 5 юли 2022 г. ВАС задължава РИОСВ- Варна да направи нова оценка на въздействието върху околната среда на проекта на „Русгеоком БГ“ за конвенционален добив на природен газ. Проучванията и добива на природен газ по метода фракинг са забранени у нас с решение на Народното събрание от 2012 г.

Никъде в Европа не се прилага фракинг и не се добива шистов газ. В голяма част от страните в Европа това е официално забранено, както в България. Проучвания и добив на газ са възможни и сега, но не трябва да включват фракинг, защото именно този метод е забранен. Няма нови методи за добив на шистов газ, които да изключват фракинг.

При фракинга или така нареченото хидравлично разбиване, в земните недра под високо налягане се вкарват милиони литри вода, смесена с кварцов пясък и различни химикали. После, чрез напречни сондажи се разкъсват шистовите пластове и се освобождава съдържащият се в тях природен газ. А химикалите си остават под земята. 

Независимо дали с 1% химикали като част от сместа, или с 0,1%, нужни са огромни количества вода за фракинг, която бива замърсена най-вече от съдържащите се в шистовите скали тежки метали, радиоактивни елементи и др.

Всички си спомняме документалния филм от САЩ, където близо до находище на шистов газ от чешмите на местни  жители течеше вода, която се пали.  

Според редица изследвания на екологични организации и научни институти, добива по този метод предизвиква заразяване на почвата и подпочвените води,  вследствие на използваните  химикали.  Нещо повече, според учените вследствие на метода фракинг, са зачестили и земетресенията, поради разместване на земните пластове на местата, където се добива или се проучва съдържанието на почвата за наличието на шистов газ .

Протестите срещу добива на шистов газ в Европа тръгнаха от 2010 г, а от 2011 година много страни в Европа като Франция, Германия, Нидерландия, която забрани добива през 2015 г. забраниха със закон добива на шистов газ по метода фракннг. След голямата еуфория и направените сондажи  в Полша и Румъния, се оказа, че икономическите резултати са под очакванията, а впоследствие новите опити за сондажи удариха на камък заради организиралите се за отпор еколози. В Норвегия и Швеция пък въобще не се и стигна до сондажи, защото изначално техните правителства решиха, че икономическите изгоди ще са в пъти по-малки от  екологичните последици.

В България, с решение на НС от началото на 2012 година има мораториум върху добива на газ и нефт по метода хидравлично разбиване. Това стана след организиране на масови протести в България от ПП Зелено движение, чието име тогава бе „Зелените“.  В основата на тези протести бяха Борислав Сандов и Албена Симеонова.

Какво мислят по темата сега, в разгара на енергийната криза от ПП „Зелено движение“?

 Ние сме предвидими и последователни,  още преди да стана кандидат за народен представител от този район, аз съм подкрепяла гражданите на Добруджа и всички тези хора, които са се изправили срещу добива на шистов газ по метода фракинг. Становището на „Зелено движение“ още от 2011 г. е в синхрон  със становището на Европейската Зелена Партия, част от която сме и ние. Нашето становище е, че докато не се появят безопасни методи, щадящи околната среда, ние ще бъдем против добива на шистов газ в България, още по-малко в Добруджа. Искам ясно да подчертая обаче, че ние не сме против добива на конвенционален газ, но дотам.

Освен това, дори да си представим, че Народното събрание отмени забраната, добив на шистов газ технологично може да има чак след 4-5 години, докогато трябва да сме осигурили диверсификация и да сме намалили потреблението на газ значително, включително чрез разработването на алтернативи като геотермалната енергия.

И в заключение, не съм съгласна в името на неясни икономически изгоди да унищожим земята. Бог е създал земята за съвсем други неща – за земеделие и туризъм.

Само така ще върнем хората обратно, това е  печелившата формула за Добруджа – земеделие и туризъм.

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.