Преброяването може да намали депутатските мандати за Добрич от 6 на 3

Въз основа на резултатите от Преброяваането на населението, проведено през 2021 г., занапред избирателният район Добрич може да има вече 4, дори и 3 мандата в парламента, вместо сегашните 6 депутатски места

Това става ясно от публикация на „Капитал“. В нея се посочва, че на 3 октомври, понеделник, вече ще е ясно как ще изглежда новият 48-ият парламент след гласуването в предсрочните избори. В същия ден ще бъдат съобщени още едни резултати - от официалното преброяване на населението, проведено през 2021 г. Доколкото прогнозните данни от него вече бяха огласени, новина в буквалния смисъл няма да има. Основното заключение е, че спрямо предишното преброяване от 2011 г. населението на България е намаляло с 11%, или 844 000 души. С изключение на София, чиито жители се увеличават, във всички останали области в страната броят на хората намалява.

Всъщност новината, която ще дойде наравно с изборните резултати, е, че данните от преброяването ще разкрият не само демографския проблем, а и това, че предстоящият вот е на практика вече подменен. И че изборите са "откраднати" още преди да са се провели. И то напълно законно.

Това, което ще стане ясно, е, че разпределението в следващия парламент няма да отговаря на действителния вот с разминаване от около 15 депутатски мандата. Или иначе казано - с една цяла парламентарна група.

Кратка разпоредба на Изборния кодекс гласи, че Централната избирателна комисия (ЦИК) определя по колко депутатски мандата се полагат на всеки от 31-те избирателни района на база резултатите от последното преброяване на населението.

Целта на текста е ясна: парламентът би следвало да е представителство на населението в страната. Затова колкото по-населен е един избирателен район, толкова повече депутати следва да излъчи. И обратното - колкото по-обезлюден е друг район, толкова по-малко депутати трябва да се избират от там, за да се следва принципът на представителството.

С решение от 4 август ЦИК вече определи броя на мандатите за изборите на 2 октомври. Разпределението на 240-те депутатски места тази година е същото както за трите парламентарни избора през миналата година. Всъщност то съвпада с всички през изминалите 11 години, тъй като последното официално преброяване на населението беше проведено през 2011 г.

Оттогава насам, освен че България се обезлюдява, текат и процеси на вътрешна миграция, данните за които Националният статистически институт обяви още през януари.

Предварителните констатации на НСИ гласяха, че с изключение на София, където населението се увеличава, във всички останали области в страната броят на хората намалява. Най-значително е намалението в областите Видин, Добрич и Монтана, които са загубили около една четвърт от населението си, а най-малко е в Пловдив, Варна и София-област.

Обезлюдяват се също Търговище, Разград, Шумен. За периода между двете преброявания практически за всички области се отчита чувствителна загуба на жители. За разлика от столицата.

Ако се стъпва на предварително известните данни от преброяването (от януари т.г.), би следвало трите избирателни района в София (23, 24 и 25 МИР) да се увеличат с рекордните 11 народни представители, твърдят пред "Капитал" членове на ЦИК.

От НСИ обаче не обявиха официалните резултати от преброяването и ЦИК разпредели кой район колко депутати избира по старата "снимка" на населението от 2011 г.

Най-обезлюдяващите се към момента области трябва да намалят своята "квота". Според предварителните данни на НСИ това са Видин, Добрич и Монтана. Към момента от населението на Видин се избират четирима народни представители, от Добрич - шестима, а от Монтана - петима.

Грубо ако се смята, мандатите във Видин и Добрич трябва да са два пъти по-малко. Т.е. два и три, а в Монтана - три или четири. Подобна възможност обаче в Изборния кодекс няма. Законът гласи, че избирателен район трябва да има най-малко четирима депутати. Това означава, че пред законодателите ще има две опции - да запазят съществуващото положение и да намаляват депутати от райони с над четири мандата. Или да се промени законът и минималното представителство да е два мандата.

От НСИ коментираха пред "Капитал", че данните за населението ще бъдат изнесени на 3 октомври, т.е. ден след изборите, така че разпределението на мандатите от тях ще остане непроменено.

"Забавянето се дължи на това, че регистрирахме около 600 000, които не са преброени, затова се правиха сравнения с административните регистри", коментираха от пресофиса на НСИ. Оттам увериха, че забавянето няма нищо общо с изборите и се дължи само на "тежката работа по сравнението между регистри и преброени".

Формално от НСИ обявиха забавяне в отчитането отдавна. Не е ясно защо след обявяването на предсрочния вот не бяха съобщени готовите проверки (за броя на хората по населени места), които имат общо именно с разпределението на следващия парламент.