Водещи новини Култура Общество Спорт

Треньорът по аеробика Мариян Колев от Тервел: Държа на трудолюбието, честността и искрените отношения

Мариян Колев е Почетен гражданин на Тервел. Той е на 46 години, родом е от добруджанския град. Женен е, има две прекрасни деца. Завършил е средното си образование в СУ „Йордан Йовков” в Тервел, а след това Националната спортна академия ,,Васил Левски“ в София, специалност Учител по физическо възпитание. От 2016 година е треньор на националния отбор на Азербайджан по спортна аеробика.

Г-н Колев, как се запалихте по аеробиката, кога и къде направихте първите стъпки? Кои бяха хората, които Ви запалиха по този спорт?

Запалих се по аеробиката когато бях в първи курс на Спортната академия.Там за първи път видях какво е това е аеробика, много ми хареса и реших да пробвам.  Много голям принос и заслуга да започна и да продължа да тренирам има Калоян Калоянов – световен шампион по аеробика в категория смесени двойки с Констанца Попова.

Какъв път извървяхте до 2004 година, когато станахте световен шампион по аеробика?

Пътят до световната ни титла през 2004 беше осеян с много трудности, тренировки, радости и болка, когато не сме успявали да вземем това, за което сме се готвили, с моята партньорка Галина Лазарова. Зад гърба си имаме 4 четвърти места на световни първенства, 2 четвърти места на европейски първенства, трето място на Световните игри в Акита (Япония) през 2001, за да дойде така жадуваният миг да станем световни шампиони през 2004 година. Основните ни конкуренти бяха двойките от Испания, Италия и Румъния. Самото световно първенство се проведе в София в Зимния дворец на спорта.

Как се случи така, че станахте старши треньор по аеробика на Азербайджан?

Това е една много дълга история! Истината е, че не аз трябваше да бъда треньор на този отбор, а друг колега, но, както се казва, човек не може да избяга от съдбата си. Сега съм в Азербайджан и не съжалявам за избора си. Случи се така че, когато Азербайджан си търсеше треньор по аеробика, при мен нещата във Виетнам, където бях треньор на националния отбор, не вървяха по най-добрия начин, както аз бих искал. След като няколко треньори бяха отказали на Азербайджан, а при мен се случи така, че трябваше да си тръгна в този момент от Виетнам, реших да приема предложението на Азербайджанската федерация по гимнастика и така да се впусна в ново предизвикателство. А и за 10 години във Виетнам успях да дам максимума от себе си, затова и се реших на тази стъпка.

Наскоро ръководеният от Вас национален отбор на Азербайджан спечели трето място на XI световни игри в САЩ, разкажете малко повече за надпреварата.

Да, преди броени дни завършиха световните игри в Бирмингам, САЩ, където нашият отбор завоюва бронзовите медали. Това е много важно състезание, защото се счита за Олимпиада на неолимпийски  спортове. Медалисти станаха Аеро денс (това е категория, представена от 8 човека), без значение от какъв пол. В аеробиката има следните дисциплини – индивидуално жени, индивидуално мъже, смесени двойки, тройки, групи, Аеро денс, Аеро степ. За Световните игри се класират само първите 6 отбора от последното световно първенство. Нашата програма беше изградена на основата на българска музика и костюмите, с които се състезавахме,  бяха също с български мотиви. Самото съчетание (и въобще състезанието) може  да се гледа в Yotube- канала на световни игри 2022 година- категория аеробика и художествена гимнастика.

През 2021 година на световното първенство в Баку нашият отбор в същата тази категория Аеро денс, стана Световен шампион, но тогава изпълнявахме програма по Азербайджанска музика (лезгинка), а костюмите ни бяха с азерски мотиви.

На какво най-много държите в работата си като треньор по аеробика, какви качества трябва да притежават състезателите, за да постигат успехи?

Като треньор най-много държа на трудолюбието, честността и искрените отношения между треньор и състезател. Един състезател трябва най-вече да е работлив, да знае за какво е в залата, какво „гони“, какви са му целите и какво иска да постигне в спорта. Аеробиката се отличава с динамичност, гъвкавост, координация и сила, както и да слушаш и разчиташ добре различните стилове музика.

Мислили ли сте да станете треньор по аеробика в България?

Аз съм бил треньор на националния отбор на България  в периода 2024 – 2005 година заедно с моята спортна партньорка Галина Лазарова – работих за физическата подготовка на националите. Също така, тренирах деца във възрастова група 12-14 година. Но животът ми така се стече, че трябваше да поема по друг път и заминах да работя в чужбина – от 2005 година до ден днешен.

Вие сте почетен гражданин на Тервел? Как приемате отличието, с какво Ви задължава то?

Това, че получих званието почетен гражданин на град Тервел, беше като сън. Никога не съм си и представял и мечтал да ме удостоят с тази чест. Това е нещо страхотно. Като усещане беше по-силно дори и от момента, като станах световен шампион. Защото Тервел е моят град, градът в който със се родил, отраснал, завършил образованието си, където са всичките ми приятели. Това е град, с който изключително много се гордея. Винаги, когато имам време, колкото и малко да е то, аз предпочитам да бъда в Тервел, сред семейството си и приятелите си.

 Самото събитие се случи, след като станахме световни шампиони. Общинският съвет на своя сесия е взел решение да ме награди с званието Почетен гражданин на град Тервел, за което съм им много благодарен. Церемонията се проведе се в сградата на администрацията на Тервел, а самият почетен знак ми беше връчен от тогавашния кмет на града инж. Живко Георгиев. След години инж. Георгиев ни покани като гости на града заедно с отбора на Виетнам, при едно наше състезание в Пловдив. Всички състезатели получиха като подарък шалчетата на Общината и ние не пропускахме да си направим снимки с тях при всяко наше състезание по целия свят.

Какви са бъдещите Ви планове?

Най-вече си пожелавам здраве – на мен, на моето семейство и на всички мои приятели, защото без него сме за никъде. Иначе най-близките състезания са в средата на август – Исламски игри, които ще се проведат в Турция от 8-19 август в град Коня. Продължаваме да се готвим с отбора и всички деца за следващата календарна година.

А може един ден да се върна в България, там, от където съм тръгнал.

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.