Петък, 29 март 2024

29.03.2024

Последвайте ни

Нова туристическа пътека води до култовите скални ниши край с. Красен

През миналата седмица бяха завършени ремонтните дейности по социализацията на обект „Скални ниши и каменна кариера“ в землището на село Красен, съобщават от Община Ген. Тошево.

Обособена е специална туристическа пътека до обекта. За целта теренът е подравнен, като неговата дължина е близо 105 метра. Поставени бяха гнайсови плочи, а за обезопасяване на мястото беше монтиран дървен парапет. На няколко места край нишите са поставени и пейки за отдих.

Строителните дейности бяха извършени от фирма „Дъга – Апостол“ ЕООД, град Добрич и са на стойност 21 481 лв., финансирани от бюджета за 2022 година на Историческия музей в Генерал Тошево. В следващите дни предстои поставянето на обозначителни и информационни табели, които ще бъдат разположени от началото на село Красен до самият обект. Ще има и табло с подробна информация за скалните ниши, което ще бъде изработен на български и английски език.

Скалните ниши край едно от местата, където е живял и творил певецът на Добруджа Йордан Йовков, стават все по-популярна туристическа дестинация. Едни от първите посетители на обекта бяха художниците - участници в поредното издание на „Пленер по живопис“, който се проведе от 3 до 9 юли в село Красен. Хората на изкуството споделиха, че са впечатлени от красотата на природата, а скалните ниши са истински феномен. Кметът на село Красен Тошко Тачев пък разкри, че интересът към нишите се засилва в всеки изминал ден и хора от най-различни места на България идват, за да ги видят.

Забележителността в село Красен представлява няколко групи издълбани в скалния венец ниши, като почти всички са достъпни. Общият брой на откритите досега ниши е 16, а размерите им варират от 0,30 на 0,25 м. до 0,50 на 0,25 м. Повечето са с правоъгълна форма и дъговидни отгоре, но има също само правоъгълни, трапецовидни и слабо елипсовидни. Почти всички са ориентирани на юг, а само една е на югозапад, което показва, че са били осветявани от слънцето почти през целия ден.

Източно и западно от нишите има данни за значително добиване на обработен камък от скалния масив. Има запазени ясни останки – легла на извадени вече каменни блокове, както и части (сегменти) от колони; само очертани с каменоделско шило или полуготови блокове от варовик, а също и почти напълно завършени, но още не отделени от скалата изделия. Това показва, че поне част от добиваните тук камъни са били използвани в крепостно строителство, а останалите – може би в градежа на частни и обществени сгради в региона – в самите крепости.

За датирането на тракийското светилище (скалните ниши) засега има две работни хипотези. Едната, че то е от ранножелязната епоха (ХII – VI в. пр. Хр.), като при разработването на кариерата, каменоделците са запазили останките му. Другата е, че то е възникнало през римската или късноримската епоха (II – IV в.). Може да се предположи, че каменната кариера е от римската епоха (II – III в.), тъй като в близост има селища от това време, както и тракийски надгробни могили. Не бива да се изключва и възможността, тя да е разработена през късната античност (IV – VI в.), когато в днешна Добруджа и изобщо в Североизточна България е имало голямо строителство на крепости.

Култовите ниши при село Красен представляват първото проучено тракийско светилище от този тип в Добруджа, а каменната кариера дава нови данни за технологията в тях и за строителството в региона.

c