Д-р Иван Белчев от Добрич за професията на биотехнолога и любовта към растенията

Регионът на Добруджа, известен с отглеждането на пшеница, ръж и слънчоглед, разполага с един от най-елитните земеделски институти в страната. Лабораторията по биотехнологии на Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево се намира в Добрич. В нея работи д-р Иван Белчев, отдал се на професия, с която хората рядко се сблъскват в ежедневието си. Други дори не подозират с какво се занимава биотехнологът.

Д-р Белчев е завършил Пловдивския университет със специалност „Биология“. Работи в Добруджанския земеделски институт от 1984 г.

Създаден е като Добруджанският селскостопански научно-изследователски институт през 1951 година.

„Първоначално е комплексен институт, занимавал се е с много култури, включително и с полезащитни пояси, които защитават посевите от ветрове и ерозия. След промените през 1989 г. много от колегите напуснаха и остана само едно направление, т. нар. хаплоидия – получаване на генетично изравнени линии за кратък период от време“, разказва д-р Белчев.

Работата на биотехнолога е изключително отговорна и сътворява чудеса с растенията.

„Ние прилагаме техниката на антерната култура. Антер от латински е прашник. Самото техническо провеждане става, като класовете се вземат преди изкласяване. При стерилни условия се отделят прашниците, поставят се в хранителна среда и след около 30 дни се сформират малки образувания. Наричат се калуси. След прехвърлянето им върху генерационна хранителна среда, се получават растения, наречени регенеранти. Интересното е, че в природата, пък и обикновено, като размножаваме растения, вземаме семе. Докато тук получаваме растение от прашник. След като се получат зелените регенеранти, ги задържаме на студено. Те обикновено се получават през юни-юли, когато няма условия за отглеждане на такива изнежени растения. Задържаме ги при ниска температура. През есента ги засаждаме в ламаринени сандъчета, наречени терини. През зимните месеците ги отглеждаме при ниска температура, за да укрепнат допълнително. След като се появят нови братя, ги откопаваме, потапяме ги в разтвор с веществото колхицин. То се извлича от растението есенен мразовец и има свойството да удвоява хромозомния брой, тъй като прашникът съдържа незрял прашец. Това подпомага селекцията да се получи веднага, понеже двата генома са напълно еднакви. Цели се да бъдат изравнени растенията. Да няма високи, ниски, с осили, без осили“, обяснява биотехнологът.

В момента методът на антерната култура се прилага върху обикновена пшеница и тритикале (култура, създадена от човека, и съчетава признаците на твърдата пшеница и ръжта. Името се образува от латинските названия на пшеница – тритикум, и на ръж – секале)

„Тритикале е перспективна култура. Млад колега от института си е поставил задача да създаде сортове, от които да се произвежда диетичен хляб. Сега се използва главно за фураж за животните“, отбелязва той.

Преди време д-р Белчев се е занимавал професионално и с клонирането на различни растения. Мечтата му била да клонира пирински еделвайс и да зацветява с него в Пирин. За съжаление, това не се осъществило, тъй като растението много трудно се адаптирало към условията и загивало след месец. Сега отглежда градински еделвайс, но той не е толкова бял и пухкав като планинския.

„На някои хора им бяха интересни мини розичките, които продават по пазарите и цветарските магазини. Реших да опитам да ги клонирам. Получи се с тях, както и с други растения. Пробвахме много, но тези времена отминаха. В началото беше доста интересно, защото беше нов метод. Като цяло тази техника няма недостатъци. Единствено се явяват някои изменения, когато се получават калусите. Понякога в тях настъпват хромозомни изменения и може да се получи отклонение от оригиналния материал, който е заложен. През 80-те години на миналия век в Нидерландия производството на карамфил е изцяло на основата на това клонално микроразмножаване. И дори много други растения, включително някои орхидеи, се размножават по този начин“, допълва той.

Според биотехнолога най-актуалното в момента са получените безосилести форми в лабораторията на института. Той отбелязва, че досега никога не са се образували подобни и е трудно да се каже на какво се дължи.

Д-р Белчев е силно отдаден на своята професия и за него работата и растенията са целият му свят. Любовта му към тях го е привлякла да избере призванието на биотехнолог. Извън зърнените култури, с които работи, той любителски отглежда различни цветя и подправки на работното си място. Понякога обича да подарява от тях на дамите в института, за да ги радва.

„Абсолютно никакви цветя нямам вкъщи. Цялото си време прекарвам тук. В института се радвам на цветята, а вкъщи се прибирам само, за да спя. Красотата ми е тук, през деня. Всяко растение за мен е един свят. Те са непознаваеми, очарователни. Всяко си има своя чар – като хората. Човек да има очи, да види хубост“, споделя д-р Белчев.

Текст и снимки: Ирена БАКЪРДЖИЕВА