Четвъртък, 28 март 2024

28.03.2024

Последвайте ни

Триизмерни скулптури от сламки твори свещеник от Добрич

Триизмерни скулптури изработва Антон Нейчев от Добрич. По принцип той работи като свещеник, от много години служи в селата Дъбовик и Пчеларово. Прави скулптурите си от сламки или други пластмасови тръбички, които съединява основно с ластичета. Идеята му да се спре на този материал е ако един ден децата пожелаят да изработват подобни неща той да е безопасен за тях. „Ако е желязо има риск. А това е лек материал, дава такива възможности за въображението”, сподели за Про Нюз Добрич Нейчев.

Той разказа, че обича да рисува от много малък. Първият човек, който го насърчава излято, е баща му. „Даже нещо повече – радваше се на рисунките ми. А вие знаете – когато родителите насърчават едно дете, за него това е зелена улица да твори”, посочи свещеникът. Баща му дори му показвал как се сковават рамки на картини, как се опъва платно. Нейчев сам си е грундирал платното, слагал туткал, цинквайс и чак тогава започвал да рисува с маслени бои. „Всички картини, които съм нарисувал, съм ги раздал, и това е огромно удоволствие – когато пък видиш как доставяш радост на някого”, сподели добричлията.

По-късно – през 1985-1986 година, започва да работи в ателие за аранжиране на витрини. „А витрината – малко или много, е една триизмерна картина – обясни творецът. – За да се подредят нещата точно, да се направят такива елементи, които да привлекат вниманието на минувача, се иска нюх. Точно тогава започнах да гледам на витрините като на триизмерни картини и на обекти, обеми, в които да се допълнят артикулите”. Свещеникът сподели, че в ателието имало доста материали и тогава направил своите първи триизмерни обекти. 

Той поясни, че си има своите учители – бил е в Млазежкия център в школата на Тодор Балев, обучавал се е при Георги Атанасов, при Янко Атанасов. По думите му това са учители, които са му показвали азбуката на рисуването. Учил се е и се възхищава на много школи, художници и творци. Доволен е от представянията на Христо Явашев, които текат в момента, обожава големия български скулптор Павел Койчев.

„Изкуството, само за себе си, е чувствено въздействие – сподели Антон Нейчев. – Но то може да подпомогне въпроси, които науката си задава. И чрез изкуството се намират отговори”. Свещеникът е учил две години в Нов български университет „Артистични психо-социални практики” – изучавал е психоанализа на Зигмунд Фройд, психодрама на Якоб Морено, Мелани Клайн и т. н. И си е задавал въпроса от арт-терапията: Ако една двуизмерна картина може силно да въздейства на човека какво ли би станало ако е триизмерната? „Т. е. вече става едно усилване на въздействието”, обясни творецът.

Сподели, че в скулптурите му има форма във формата. Разказа, че баща му навремето бил занаятчия – тапицирал седалки на коли и шиел якета. „Знаете ли колко е важно  когато се прави едно яке или се тапицира една кола да е точно по мярка? Изискват се майсторлък, много умения, много качества. И от тогава може би у мен е останала тази любов към формата, това, за което се казва да му намериш еша, т. е. симетрията, мярката и много други неща”, обясни Нейчев. В творбите ми има форма, която е облечена в друг обем и това съм го търсил съзнателно, сподели той.

Свещеникът иска зрителят да види в скултурите му това, което той иска, дава свобода на въображението му. Разказа за негов приятел, който ходил във Франция и посетил Айфеловата кула. Казал му за една от творбите, че е фрагмент от кулата. Свещеникът сподели болката си – че не разполага с много време да твори. По думите му това е страст. Разказа, че когато го вдъхнови определена идея може да направи поредица от скулптури. Сподели, че в последно време започва да вкарва в творбите си кръгов елемент. И вижда как симетрията вече е различна, пораждат се други чувства.

Антон Нейчев е представял творбите си само веднъж – в много кратка изложба във Висшето училище по мениджмънт в Добрич. Има желание да ги покаже и пред по-широка публика. „Има хора, които пишат прекрасно, в слово изразяват чувства, идеи. Знаете ли колко идеи стоят зад тези форми? Колко преживявания, колко случки? И всичко това не трябва да стои в мен, то трябва да бъде споделено”, каза свещеникът.

c