Водещи новини Култура

Милена Пеева от Добрич: Децата, излизали на сцена, имат по-смело отношение към света

Престижни награди завоюваха преди дни талантливи ученици на Училището по изкуства СУ „Свети Климент Охридски” в Добрич от два песенни конкурса. Това са поредните отличия на обучавани от преподавателя по поп и джаз пеене в учебното заведение Милена Пеева. Нейни възпитаници са прославяли и прославят певческата школа на Добрич не само в страната, а и извън пределите й. Коя е Милена Пеева, как работи с децата и ги вдъхновява, на какво държи се опита да разбере Про Нюз Добрич.

Г-жо Пеева, бихте ли се представили за читателите ни?

Завършила съм първия випуск на музикалните паралелки на СУ „Свети Климент Охридски” в Добрич. Имах изключителната възможност да започна да уча в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев” в Пловдив в специалност „Класическа китара и солфеж”. Веднага след това започнах работа в СУ „Свети Климент Охридски”, което много рядко се отдава на сегашните студенти. С Емил Струнджев /сега директор на Арт-център „Стринджендо” в София, бел. а./ направихме дуо и започнахме да се готвим за работа в чужбина като изпълнители на популярна музика. Тогава родих децата си и се наложи да се откажа от участията си зад граница. Сега, като се върна назад, бих постъпила по същия начин, защото от децата по-хубаво няма. Целият ми учителски стаж – от 31 години, е преминал в СУ „Свети Климент Охридски”. Първоначално започнах като преподавател по китара и солфеж и след като Струнджев се премести в София заех неговото място и от тогава преподавам поп и джаз пеене.

Вие работите с много деца, как избирате от тях тези, които са подходящи да участват в конкурси? Вероятно с тях се занимавате по-усилено?

Така е. Налага се ако искаш да направиш един продукт, който достоен за сцената, защото  излизаш със своето име въпреки че наградите са за децата. И не можеш да си позволиш грешки. По принцип най-важното е децата, които се подготвят и участват в конкурси, да са много музикални. Да са добри като характер. Да имат нужните качества за създаване на колектив. И да са настроени да създадат приятелски отношения. Защото ако няма между тях такива отношения няма как да създадеш един общ продукт. Може би по тази причина предните ми проекти са били толкова успешни – участието на мои възпитаници в „Мюзик айдъл”, на „New 5” в Евровизия. Защото успяхме да установим отношения, които бих нарекла роднински – и с децата, и родителите. Колкото децата правят и дават от себе си, в пъти повече трябва да дават родителите – като насоки, като съвети, помощ, нужното уважение, на което да приучат децата си. 

Много често в конкурси възпитаниците Ви са конкуренция и се състезават помежду си. Как успявате въпреки това да ги накарате да се чувстват като част от едно семейство?

Те още преди да отидат в конкурса знаят, че ще участват в една възрастова група. И предварително трябва да са настроени, че единия път първи ще е един, следващия път – друг. Може и двамата да са на едно и също място, може пък и никой да не вземе награда, защото зависи от оценката на журито.

Как избирате с кои песни възпитаниците Ви да се явяват на конкурси?

В момента ми е много трудно, имайки предвид възрастта на хората, които са в журито и новото поколение, което в момента застъпва на сцените. Много е трудно да накараш децата да научат песни, които са класиката в българската естрада, които пък много се харесват на оценяващите. Аз постоянно давам допълнителен задължителен материал, който включва такива стари български песни. Задължителен в смисъл – като хора, които се занимават с този вид изкуство и са в този вид профил, трябва да знаят песните на Васил Найденов, Орлин Горанов, Георги Христов, Маргарита Хранова и други. Децата трябва да ги запеят, защото са много хубава класика. Но не трябва да изключваме новата музика. Мисля, че е крайно време тя да започне по-масово да навлиза на конкурсните сцени, за да могат децата да се изразят подобаващо, а не да се опитват да се връщат назад във времето. Коментирам с мои колеги, че трябва да се създаде една гилдия от нови, съвременни музиканти, композитори, тестописци, които да работят основно в тази област и да създадат нови български конкурсни песни специално за деца. Знам как в Румъния се работи в тази област. Там има определени музиканти и текстописци, които пишат песните за конкурси за децата. Имаме нужда от едно такова ново поприще. Нека в самите конкурси да има раздели-направления за Нова Бг песен, паралелно с Бг популярна класика. Защото пък ако ние, вокалните педагози, не запознаваме децата с историята, тя ще изчезне. Според мен, от новата музика все още не се е родила по-красива песен от „Светът е за двама”. Но това, че аз смятам така, не значи, че новото поколение, децата, които излизат на сцена, мислят по същия начин.

В този смисъл, оставяте ли децата сами да си изберат песните, които ще изпълнят, или това правите Вие?

Аз мога да ги насоча и да им кажа кое биха изпълнили много добре ако искат да се явяват на конкурс. Те разбират, че ако искат да участват и да бъдат оценени, трябва да изпълнят някоя от старите песни. Децата сега са тези, които могат да създадат нови течения в музиката. Те са тези, които ще определят това, което ще се слуша в бъдеще. Трябва да им се дава по-голяма свобода. Защото не се знае кой ще е белязаният да стане етикетът на новото време.

Какво Ви даде СУ „Свети Климент Охридски”?

СУ „Свети Климент Охридски” е моят живот, в него са най-хубавите ми години. Смело мога да го нарека моето семейство, защото и моите деца учиха в него. В семейството ми сме живели с проблемите, болките и радостите от моята работа. Децата ми много пъти са били ощетени заради това, с което се занимавам. Но винаги са ме разбирали и подкрепяли. 

Различни ли са децата, които се занимават с музика и с изкуство въобще? Какво им дава то?

Изкуството им дава една свобода да могат да вървят смело напред в живота, да изразят мнението си и да защитят позицията си. Смея да твърдя, че децата, които са излизали на сцена, се справят по-лесно в живота. Защото какво е животът – той е една голяма сцена. И дали ще бъдеш забелязан зависи от това дали ще има кой да те чуе. Защото не всички се раждаме красиви, не е достатъчна само визията, нужно е и да кажеш нещо. И ако те е страх да го кажеш ще се докажеш по-трудно. А децата, които са излизали на сцена, имат по-смело отношение към света, по-уверени са в себе си.

Какво ще пожелаете на младите хора, които се занимават с музика, които сега поемат по този път?

Пожелавам им, на първо място, да са здрави, да няма повече пандемия, защото тя много промени голяма част от подрастващото поколение. Дано това остане в миналото и те да го забравят и да могат да го преодолеят, защото аз виждам пораженията. Пожелавам им колкото могат, в пъти, по 100 и по 1000 да дават добро. И съм сигурна, че то ще им се върне.

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.