Текето „Ак Язълъ баба“ в Оброчище – най-прочутата мюсюлманска и християнска светиня

Текето „Ак Язълъ баба“ – „най-прочутата мюсюлманска и християнска светиня“ по българските земи в миналото, се намира край с. Оброчище.

До днес то остава най-добрият образец на османската култова архитектура по нашите земи от началото на ХVІ столетие. Сега от обширния някога религиозен комплекс са запазени само две изолирани една от друга монументални сгради: тюрбето, или гробницата на светеца, и имаретът, мястото, където дервишите извършвали своите обреди и посрещали гостите на текето. В средата на тюрбето е гробът на Акязълъ баба, ориентиран североизток–югозапад и покрит със зелено сукно. Някога до него били сложени вещите на Ак Язълъ баба, за които се вярвало, че притежават неговата необикновена сила.

Патрон на текето е мюсюлманският светец Ак Язълъ баба, почитан от местното население като древен митичнокултов герой – лечител и чудотворец, повелител на земните сили и носител на плодородие. Всъщност, този светец е реално съществувала личност.
Освен на монасите, столетия наред манастирът е служел за духовно средище и на местното население, привличайки вярващи от близките и далечни краища на империята. През втората половина на XX в. започнали да го посещават и християните, които идвали на това място, за да
почетат народния светец - Св. Атанас.

Причините за развитието на тази двуобредност са все още неясни, но по традиция, изповядващите исляма посещават текето в понеделник, четвъртък и петък или при даване на оброк, а християните - тогава, когато се нуждаят от помощта и закрилата на своя светец.

Най-многолюдни стават събиранията на 2 май - Атанасовден, приет и за ден на Ак Язълъ баба, когато и българи, и турци празнуват заедно. Независимо от факта, че вярващите изповядват различни религии, на текето те извършват едни и същи ритуали – молят се при гроба на светеца, мият се с вода, връзват парцалчета по клоните на околните дървета, палят свещи, оставят богати оброчни дарове.

Всички тези обреди, свързани с опозицията живот–смърт и насочени към измолване закрилата на светеца, в чиято сила се вярва безрезервно, са древни практики, наследени от миналото. Те продължават да живеят дори и днес.

Туристическият обект е включен в маршрута „Религиозна Добруджа“ по проект „Хършова - Добричка, Заедно по красивия път на устойчивото развитие чрез трансгранична култура”