Водещи новини Култура Общество Храна и напитки

Автентични гозби от Паскалево и Дъбовик са включени в проект на БАН. Как се готви писюр сарма?

Две села в област Добрич – Паскалево и Дъбовик, са включени в първата по рода си Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия. Проектът е разработен от Института по български език при БАН, а негов ръководител е проф. Ана Кочева.

Целта му е да се съберат и представят автентични езикови и етнографски материали, аудио- и видеозаписи и снимки, свързани с кулинарната култура на българите като част от националната идентичност.

Интерактивната кулинарна карта към момента включва около 80 дестинации. На страничката на с. Паскалево, община Добричка, могат да се открия снимки, кулинарни рецепти и аудио файлове с разкази на местни хора за гозбите в техния край. Изписани са рецепти за приготвяне на пипер с прясно мляко и зелен боб пача, а от звуковите файлове може да се научи как се прави добруджанска каварма, джиджи папа, малай, саздърма, тиганички и др. Жените от селото разказват спомени за това как майки и баби са готвели тези ястия и какви местни продукти са използвали. Неустоим е бил например ароматът и вкусът на добруджанската каварма /баница/, приготвена със свинска мас, домашни яйца и каймак от издоеното овче мляко.

Изследователите от Института са били впечатлени и от автентични ястия от генералтошевското село Дъбовик. Картата съдържа рецепти за писюр сарма, гугушели /пържени тестени фигури/, пилешка яхния с яйчени топчета и ориз със сини сливи. Публикувана е снимка на Паметната плоча на Петър Габе, основател на с. Дъбовик, а аудио разказва за историческите сведения за селото.

Писюр сарма

Продукти:

1 ч.ч. булгур, 1–2 глави кромид лук, 8–10 лозови листа, 6 ч.ч. вода, червен пипер, 2–3 щипки сол, смлян черен пипер, джоджен, олио

Начин на приготвяне:

Лукът се нарязва на дребно и се запържва в олиото. Към него се прибавя булгурът и отново се пържи. Слагат се нарязаните лозови листа, червеният пипер, черният пипер, солта и водата. Ястието се оставя да заври, като накрая се подправя с пресен джоджен.

Учените от Института обхващат в своята карта и българските диаспори в Сърбия, Македония, Сърбия, Гърция, Молдова, Румъния, Албания и др.

„Проектът е в своята финална фаза и в най-скоро време картата ще бъде изпълнена с пунктове, които са всъщност проучените от нас населени места. Покрили сме цялата българска езикова територия”, каза пред Нова телевизия проф. Ана Кочева. 

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.