Празникът на гърнетата в Крушари - не кулинарна надпревара, а празник на духа

Приятели от близо и далеч ме питат "Що за празник са гърнетата?"

И ако някой си представя, че кулинарния фестивал е ядене, манджи, мезета, баклави и торти, отговорът е "Не! Празникът на гърнетата отдавна не е кулинарна надпревара."

Той се превърна в празник на духа, на пазителките на всичко онова забравено старо, което носи в себе си уникалността на добруджанското село. До вити пити и погачи се кипрят сиропирани баклави и масурчета, татарски кюфтета до пълнен заек с булгур, парен чесън до овча създърма и  още, и още...

И всичко приготвено с много майсторлък и усет, с идеята каква трапеза е имал добруджанеца. И уж всичко е сладко и вкусно, а остава горчивия привкус на нещо забравено или пазено в нечия чужда памет, защото бързите храни, полуфабрикати убиха вкуса към живата храна.

Всеки път си мисля, че на следващия празник няма да има нищо ново, с което да се изненадаме и впечатлим. И за мое щастие - всеки път греша. Всеки следващ път е по-пищно, по-живописно, по-вкусно. 

Димитрина Желева