Как да спасим малките сови - съветва директорът на Зооцентъра в Добрич  

Паркове и градини са пълни със сови и техните малки. Вероятна малцина знаят, че вечер, когато хората заспят, градовете и селата ни стават изцяло владение на обвити в тайнство и мистерия птици – совите. Тези покровители на нощното небе, безшумно се реят под прикритието на сумрака, дебнейки гризачите, тяхната основна храна, споделя Христина Клисурова - Ветеринарен лекар, част от екипа на Спасителен център за диви животни.
Няколко седмици след излюпването си, те напускат “родното гнездо”, и се настаняват по съседните клони. И тук идва първият проблем. Тези бебета са твърде малки, за да си ловят храна сами, като за това разчитат изцяло на своите родители. Но за да може възрастната птица да се ориентира къде точно е малкото, което подскача от клон на клон, то издава резки, пронизителни звуци.

Тези звуци именно, дразнят много хора, някои от които прибягват и до “помощта” на въздушната пушка. А това е ужасно. Ставали сме свидетели на какви ли не жестокости към дивите животни, но това да стреляш по беззащитни бебета надхвърля всичко. При все, че този период продължава не повече от три-четири седмици, споделя Клисурова.

Понякога в неопитността си, подскачайки от клон на клон, малките пухкави топки често тупват на земята. И така често стават жертва на хищници – кучета, котки, гарги, с които са пълни нашите населени места. Много от пухкавите мъници, обаче имат късмета преди това да бъдат намерени от човек.

За съжаление първата реакция на много хора е да приберат бедната малка животинка в къщи, а някои стигат и до там, че я почерпват я с пържена риба, я с топла супа...

„Има метод за най-адекватно действие, когато се види такава птица. Тя в много случаи не е бедстваща. Просто трябва да бъде поставена обратно на високо на дървото, от където е паднала. Родителите са наблизо, но те нямат какво да направят, когато е на земята“, сподели пред Про Нюз Добрич директорът на Центъра за защита на природата и животните в Добрич Християн Христов.

„Най-добрият начин е да се остави на клон на най-близкото гнездо. Да се потърси къде е гнездото. Обикновено гнездят на иглолистни дървета. Така че, дори и в градска среда, е най-добре птицата да бъде оставена на иглолистно дърво. Защото както се грижат родителите, никой човек не може да се погрижи по същия начин за едно диво животно. То свиква с грижата от човешка ръка и скъсява дистанцията дотолкова, че може да бъде опасно за него. Често хората ги вземат, слагат ги в едно кашонче, а аз дори не зная откъде е взето и става много сложно. Ние се справяме, отглеждаме ги, пускаме ги, но не знаем дали след това птицата може да се приспособи, след като не е научена от родителите си да ловува и да се пази от хищници и хора“, сподели Християн Христов.

Затова, когато намерите малка сова на земята, просто трябва да я качите на дърво. Не е задължително да е на това от което е паднало, просто на клон, далеч от опасните хищници и хората. Разбира се е добре да се уверим, че няма да тупне зад гърба ни. А за другото – не се притеснявайте, мама винаги е наблизо.