Петък, 29 март 2024

29.03.2024

Последвайте ни

Рубриката „Новата матура“ по БЕЛ беше щедро подадена ръка за зрелостниците през май 2022 г.

„Новата матура“ стартира като самостоятелна рубрика в информационния сайт Про Нюз Добрич през октомври 2021 г., за да е в помощ на зрелостниците от випуск 2021/2022 г. – първите, които положиха държавен зрелостен изпит по БЕЛ по новата учебна програма за 11 и 12 клас. Курса води Атанаска Георгиева, специалист „Българска филология”, учител по български език и литература в ПМГ „Иван Вазов” и  ЧПГ „Райко Цончев”. Разговаряме с Атанаска Георгиева днес, навръх празника на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, и след края на рубриката през настоящата учебна година и държавния зрелостен изпит по БЕЛ.

Г-жо Георгиева, честит празник!През последните осем месеца ние от Про Нюз Добрич и Вие,утвърден преподавател по български език и литература, реализирахме рубриката „Новата матура“. Защо беше важно тя да се осъществи?

Аз съм много доволна, щастлива съм, че тази рубрика стана факт със съдействието на Про Нюз Добрич. Един от най-четените сайтовеза Североизточна България даде трибуна на образователна рубрика, като „Новата матура“. Тя беше необходима, защото държавният зрелостен изпит по български език и литература за първи път отива на изпит в този формат и то с променено съдържание. Имаше много въпроси без отговори пред учителите по български език и литература, пред учениците. Смятам, че аз и Про Нюз Добрич дадохме правилните отговори на тези въпроси. Рубриката помогна за онлайн подготовката и предвид променения формат на изпита, и предвид на пандемията и всички ограничителни мерки.

Какво е различното в новата образователна програма, в новата матура, което наложи нов, различен прочит?

Различното е в частта по българска литература. Тестовата част по български език остана същата. Тя изпитва книжовните норми – правопис, граматика, пунктуация, лексикология. Но в литературната част настъпиха съществени промени. Въведени са много нови автори, които досега не се изучаваха в училище. Започвам от Станислав Стратиев с комедията му „Балкански синдром“, Йордан Радичков с нетрадиционния му роман „Ноев ковчег“, нови автори са  Емилиян Станев с повестта „Крадецът на праскови”, Христо Фотев със стихотворението му „Колко си хубава“, Петя Дубарова с „Посвещение“, Борис Христов с поемата „Честен кръст“. Автори и творби, които учениците досега не познаваха, а учителите преподаваха за първи път по новата учебна програма.  Като брой творбите се редуцираха. До миналата година те бяха 94 - непосилен обем от текстове, които участваха както в затворените, така и в отворените въпроси и, разбира се, в последната задача за създаване на текст. Сега творбите са 27, чувствително намалени. Те са групирани в девет теми, включени  със своите диалогични прочити. Ще дам като пример темата „Вярата и надеждата“, която е представена чрез разказа на Елин Пелин „Спасова могила“, стихотворението на Атанас Далчев „Моята молитва“ и стихотворението „Вяра“ на Н. Й. Вапцаров. В първата творба вярата е показана в своя ортодоксален смисъл – вярата в Бога. В „ Молитва” на Далчев вярата е показана като  желание и вяра в себе си за промяна на житейската позиция на човека. А при Вапцаров вярата е екзистенциалната, тя е вяра в себе си и в другите до теб, които имат една обща цел, която генерира тяхното единство, сплотеност и борческа сила. Темите са подбрани много добре именно заради този троен диалогичен прочит. Защото една тема може да бъде видяна, интерпретирана от различни зрителни ъгли, да има различна гледна точка. Това е новото и различното. Много съществено е, че новият формат на матурата изпитва не заучената литературна информация, а способността на учениците да мислят, сами да навлизат в текста в дълбочина и да извеждат основните идеи, основните послания, пречупени през тяхната оценъчна призма. Това аз много харесвам в новия формат на изпита.

Вие общувате със зрелостници. Кое беше най-трудното за тях в новата матура по БЕЛ?

Това бяха отворените въпроси по литература. Точно тези въпроси, които изискваха от тях кратък коментар с няколко изречения или пък отворен отговор с едно изречение, или с едно име или заглавие, които да визират творбите. Въпросите, които оценяваха възможностите им те сами да осъществяват аналитичен прочит на съответната творба. Разбира се, тези отворени въпроси носят и най-голям брой точки. Въпросите, които трябваше в рамките на няколко изречения те да коментират даден проблем или даден цитат предвид  поставена тема, носеха самостоятелно по 6 т. Тези точки на отворените въпроси компенсираха грешки от затворените въпроси, които носеха 1 т. Мисленето, творческото четене на литературата е акцент в този нов формат на държавния зрелостен изпит.

В края на нашата рубрика Вие съставихте два пробни теста. Според Вас те успяха ли допълнително да подготвят учениците?

Да, определено. Аз ги направих на базата на помагалата, които издадоха няколко издателства, най-вече „Клет“. Не съм ползвала техните тестове, а се съобразих с последователността на отделните части, свързани със затворените, с отворените въпроси и с последната 41-ва задача за създаване на текст.

Другото ново, което е въведено тази година на държавния зрелостен изпит, е, че има две самостоятелно формулирани теми в последната, 41 задача. Едната е литературно интерпретативно съчинение, като в заглавието бяха посочени творбите, които да станат негова литературна основа. Втората възможност за създаване на текст беше есе върху философска тема, без да бъдат визирани произведения. Учениците можеха от всички тези девет теми и 27 литературни произведения да подберат онези, които стават основа на литературната тема. Ще дам пример с това, което беше дадено тази година на матурата. Темата за интерпретативно съчинение беше „Споменът – скръб и утеха в елегията „Аз искам да те помня все така“ на Димчо Дебелянов, която участва в темата „Любовта в българската литература“. Втората тема за есето беше невероятно добре формулирана –„Тежестта на думите“. Още Йордан Йовков е казал, че думата е страшно нещо, че думата постига всичко, думата дава крила и възвисява, може да събори и да унищожи човека, думата има своята невероятна тежест. Темата дава възможност зрелостниците философски да разсъждават върху нея и в същото време да я извадят от много творби. Защото литературната творба е една магическа комбинация от думи, които въздействат на ума, на сърцето, на душата, създават емоция. И всичко, което сме учили в рамките на двете години – в 11 и 12 клас, свързано с думите в литературата, може да участва равноправно в тази последна тема за есето.

Според Вас успя ли рубриката да изпълни своята мисия?

Да, твърдо съм убедена, че рубриката успя. Първото, което ми правеше впечатление, беше невероятният интерес към нея. Следя четенията и съм впечатлена, че има публикации от „Новата матура“, достигнали над 13 000 прочита. Трябва да се има предвид, че в Добрич и областта зрелостниците тази година са много по-малко. Това означава, че рубриката в сайта на Про Нюз Добрич се чете в цялата страна. Аз имах обаждания от цяла България, но също така и от чужбина от ученици, които едновременно се явяват на изпит за чужда и за българска диплома за завършено средно образование. И те ползваха тази рубрика. Ползваха я и поради това, че тя се различава съществено от материалите в одобрените от МОН учебници по литература за 11 и 12 клас. Успях, разбира се, да сведа информацията до нейния свръхобобщен максимум. Защото, когато учениците видят в учебника тема за една творба като стихотворението „Борба“ на Ботев, „Паисий“ на Вазов или „Градушка“ на Яворов, поместена на 10-12 страници голям формат, това само по себе си ги настройва недобронамерено. Аз представих творбата в рамките на две страници и във формата, за който се договорихме с екипа на Про Нюз Добрич. Уточнихме, че всичко трябва да е максимално сгъстено като информация, за да могат учениците да го възприемат и в същото време да бъде на един адаптиран език. Защото един учител, без значение дали е в класната стая пред учениците, дали е в радио или пред сайта, той трябва да говори на разбираем език, за да може това, което казва, да достигне на 100% до учениците. Определено тази рубрика беше изключително полезна на първия випуск, който се яви по новия формат на ДЗИ по БЕЛ.

Какво предстои?

Първото, което предстои, е да станат ясни оценките. Очаква се те да излязат в първата седмица на юни и не само се надявам, а съм сигурна, че с тези, които са ползвали рубриката „Новата матура“ в Про Нюз Добрич, ще се поздравим с отлични резултати. От  изказвания на министъра на образованието , акад. Денков, може да се съди, че през новата учебна година предстои промяна в съдържанието на раздела Българска литература в ДЗИ. Може би, „в движение“, екипът, който работи върху зрелостните изпити, който създава тестовете със затворените и отворени въпроси, е открил нещо, което е добре да се промени в положителен план. Дали това ще стане, ние ще разберем едва през септември.

Заедно с Про Нюз Добрич предвиждаме да публикуваме тестове, които да бъдат съвсем близо до този стандартен вариант, който се даде на ДЗИ. До момента изпитните варианти ги дават само издателствата. Пълен вариант на изпита все още не е публикуван на сайта на МОН. Затова както учениците, така и учителите много се лутаха.  Нашата рубрика „Новата матура“ с Про Нюз Добрич дойде точно навреме.

Наесен бихме могли да публикуваме различни тестови варианти с възможности за тези промени и добавки, за които вече се говори, но не се знаят със сигурност. Ние ще се опитаме да изпреварим евентуално ново съдържание на матурата, ако въобще то се наложи.

Надявам се да бъдем полезни на зрелостниците и през следващата учебна година 2022/2023 г. , защото имам уверението на Про Нюз Добрич, че рубриката от тази година ще бъде издадена в учебно помагал в хартиен вариант. Ние бихме могли да продължим да работим във форми, близки до основния формат.

Ще разчитаме на спомоществователството на фирми и хора от Добрич, които имат отношение към образованието, и за тях това е кауза, в която би трябвало да се инвестира. Така, както и през изминалите осем месеца. Благодаря на всички, които помогнаха финансово за осъществяването на рубриката, за да достигне тя до зрелостниците, които имаха нужда от нейната подкрепа.

Какво ще пожелаете за празника 24 май?

Искам да поздравя всички граждани на Добрич, моите колеги учители, учениците с нашия празник, най-българския ден – Ден на просветата, културата, книжовността и славянската писменост. Един ден на много цветя, поздравления, усмивки и на химна „Върви, народе възродени!“, който по един магически начин винаги ни възвисява духовно и се чувстваме българи, чувстваме се оценени, искаме  образованието  да бъде основен приоритет на държавната ни политика. Надявам се да бъде така!

Честит празник!

c