Румяна Янкова от Добрич: Благодарностите от деца и родители са най-големите награди за един учител

2021/ 2022-ра бе последната учебна година за преподавателя по немски език в Езикова гимназия „Гео Милев” в Добрич Румяна Янкова, която излиза в пенсия. За Про Нюз Добрич тя сподели, че ще работи и след като бие последният училищен звънец, разказа за прекрасните си години в Езикова гимназия, за успехите на последния си випуск, за благодарността, която получава.

Г-жо Янкова, след дни Вие ще се разделите с ЕГ „Гео Милев” в Добрич. Какви чувства Ви вълнуват, още повече, че Вие сте и възпитаник на гимназията?

Пенсионирането никак не ми се нрави като акт, особено, когато човек е изпълнен с енергия, идеи и сили. При мен то се случва не по мое желание и аз съм първият или втори учител в ЕГ „Гео Милев”, който няма да продължи да работи в гимназията нито един ден. Но за сметка на това, когато една врата се затваря, се отварят обикновено нови врати. Убедена съм, като познавам упоритостта и уменията си, че няма да престана и един ден след 30 юни да работя, надявам се да е пак в моята област- където ми е голямата сила. Иначе  винаги съм работила и други неща и ще продължа да ги правя- да пиша учебници и помагала, да довърша моята втора книга, да радвам всички приятелки с прекрасна козметика, а имам и няколко напълно нови идеи, които смятам да реализирам още наесен, но ще запазя в тайна.

Разкажете, ако обичате, за трудовия си път си като учител.

Започнах работата си като учител на 22 години в Икономически и Строителен техникум. Работила съм дълго в ОУ „Панайот Волов” и две-три години  в СУ „Димитър Талев”. И от 1999 до сега - в ЕГ „Гео Милев”- училището, където и аз се възпитах и обучих като ученичка. Искам да благодаря на Тодор Георгиев, настоящ директор на СУ „Свети свети Кирил и Методий”, с когото дълго съм работила и научила много, и на преднния директор на Езикова гимназия Милена Иванова - тези хора няма как да излязат от сърцето ми.

Какво е за Вас ЕГ „Гео Милев”?

Езикова гимназия е голяма школа и се надявам да остане такава - за учители, ученици и родители. Тук изкарах прекрасни години с много добри колеги, даровити деца и всеотдайни родители. Тук получих много признание, успехи и завоевания. Разбира се съм имала и нелеки периоди, безсънни нощи, проблеми и сълзи. Но сега тъгата и обидата ми дойдоха в повече. Добре, че е май и имах най-прекрасните тържества с моите три 12 класа, получих множество обаждания с благодарности от деца и родители. Не стихват съобщения в социалните мрежи и точно тези мигове са най- големите награди за един учител, никоя грамота или плакет не са толкова ценни.

Щастлива съм, че моите собствени деца са завършили също тази гимназия с немски език - синът ми живя 16 години в Германия, сега продължава да се обучава в Австрия, дъщеря ми завърши, работи и живее в Германия.

С кои успехи на учениците си от последния си вуписк се гордеете?

В последния ми випуск от три класа имах невероятни деца - не мога да спомена всички, но се опитах да възнаградя поне 4 с плакети за особени изяви в немския език. Иван Друмев е дете-явление, той ще стане втория Чирков за България, Християн Димитров е с особени дарби в езиците и технологии - приет е в Холандия за студент ИТ специалност, Йоана Георгиева ще учи икономически специалности в Бавария, Йоанна Ненкова с е надявам да стане справедлив и отличен адвокат.

Какво е, според Вас, бъдещето на немския език в ЕГ „Гео Милев” в Добрич

Поставила съм една уникална традиция преди години в гимназията и това беше немският празник с подготовката на много постановки на немски език, който в последните години изчезна - хубаво е, че с годините Людмила Хвалабогова последва традицията и направи и много такива на английски език. Дано тази традиция се съхрани, но съм доста скептична. Разбирам, че от следващата година часовете за подготовка на Лайстунгскласовете намаляват, което никак не е обнадеждаващо, защото тези деца се обучават в тежки социални теми и за подготовката им са необходими повече часове. Дори дочух в обществото, че имат намерение да се откажат от немската диплома. Това е обучение, което ние чакахме много години, за да бъдем одобрени, ако се изгуби, ще се изгуби и Езикова гимназия.

Кое през годините Ви направи толкова успешен учител?

Най-важното за един учител е отношението на ученика и родителя, разбира се и на колеги. При мен този момент не е липсвал и няма да липсва, но този акт е дълъг и се воюва - от три страни, не можеш да чакаш авторитет без сам да си го градиш пред ученици и родители. Помагала съм и на всички млади колеги по немски език с материали, с идеи, подкрепяла съм такива и в английската и френска катедра с помагала и учебници.

Как ще се разделите в ЕГ „Гео Милев”?

Няма да се сбогувам с ЕГ „Гео Милев” и да си правя пенсионно тържество там. Не искам да бъда изпращана, ще реша това по-нататък в друга среда. И за да завърша позитивно искам да споделя само края на едно уникално благодарствено писмо от моя бивша ученичка, която завърши в Германия и е успешно реализирана там: „Благодаря Ви за любовта, която ни дадохте. Вие сте учител, който е 24 часа на работа. Учител, който е и приятелка, и майка, и всичко в едно. И вече разбрах каква е тайната Ви, мила ми госпожо! Толкова е простичко, всеки обича госпожа Румяна Янкова, защото госпожа Румяна Янкова обича всеки. С много обич, Жени Ковачева”.