Иван Друмев: В ЕГ „Гео Милев” в Добрич ни научиха на труд, прилежност и постоянство

Иван Николаев Друмев е ученик от 12 б клас на Езикова гимназия „Гео Милев” в Добрич – с първи език немски и втори английски език. По решение на Педагогическия съвет на учебното заведение той е носителят на наградата „Йордан Парушев”. Отличието ще му бъде връчено на заседание на Общинския съвет в Добрич. Ето какво сподели зрелостникът за Про Нюз Добрич – за успехите си, за това какво са му дали гимназията и преподавателите му, за мечтите си.

Как приемате наградата „Йордан Парушев”, очаквахте ли точно Вие да бъдете удостоен с нея?

Първо искам да кажа, че отличието „Йордан Парушев” е чест за мен поради факта, че не съм единственият в гимназията, който има успехи по различни предмети. Лично аз смятам, че има достойна конкуренция и не очаквах да получа точно аз тази награда.

За Вас директорът на ЕГ „Гео Милев” Миглена Василева каза, че сте всестранно развита личност. Бихте ли разказали за успехите си и кои от тях за Вас са най-ценни?

В сферата на интересите ми като цяло е науката и за това имам изяви в повечето й направления. Това са природните науки – биология, химия, физика, хуманитарните – история, география, български и немски език. Не мога да определя кое точно е най-голямото ми постижение, понеже всяко едно е постигнато с много труд – както от моя страна, така и на учителите ми. За това смятам, че всички постижения са равностойни. Имам национални такива по български език и литература, на националния кръг на немското състезание на издателство „Клет”. Бях стипендиант по проекта „1000 стипендии” точно последната година, преди да бъде закрит. На национално равнище е и спечелената първа награда на Ученическата конференция към УчиБАН миналата година. Тогава заедно с мои съученици и с нашия ръководител Дияна Боева представихме проект за Георги Марков. Участвал съм в различни състезания по моделиране, също така на областно ниво в конкурса „Науката на живо” на Младежкия център. Повечето постижения на олимпиадите ми са на областно ниво.

Казахте, че успехите сте постигнал и благодарение на труда на учителите Ви. Какво Ви дадоха те по време на 5-годишното Ви обучение в Езикова гимназия?

Учителите в Езикова гимназия ми дадоха изключително много. Те ни научиха на най-важния урок в живота, според мен, а именно – да бъдем хора. Да проявим толерантност и разбирателство към всеки един друг независимо от това какво сме постигнали или не сме. Научиха ни на много всеотдаен труд, прилежност и постоянство.

Вие ще кандидатствате медицина, явихте ли се вече на предварителни изпити, какви са резултатите Ви?

Да, явих се на предварителни изпити в медицинските университети в София и Варна. Резултатите са много добри.

Смятате ли, че ще са Ви достатъчни, за да Ви приемат или се готвите и за редовните изпити?

Оценките от предварителните изпити биха ми стигнали за прием в тези висши учебни заведения, но аз по принцип съм максималист и се готвя и за редовните. Надявам се на тях да ги подобря.

Ориентирате се към хирургията, защо?

Това го реших още на 6-годишна възраст, най-вероятно неосъзнаващ напълно какво включва самата професия хирург. Повлияха ми множеството книги, които съм прочел през годините относно хирургията, относно различни специалисти. Също и различните филми за тази професия, които съм гледал. Но най-вече това, че на живо съм се срещал с хирурзи, които промениха по някакъв начин моя светоглед.

Разбрахме, че едно от хобитата Ви е да разглобявате и сглобявате часовници, защо?

Часовниците са ми интересни откъм механична гледна точка, защото са една добре смазана работеща машина. Основно се занимавам с тях поради факта, че представляват едни малки лего пъзели и всяко колелце си има конкретна роля и развиват и логическото мислене.

Имате ли други хобита?

Доста хобита имам, свързани с изработване на различни макети, демонстриращи конкретни принципи, например физични. Както споменах, участвах в областния конкурс „Науката на живо” и там направих макети на така известната кула на Тесла. Моделистиката също ми харесва – модели на лодки съм правил, например.

Защо след като имате такива хобита и интереси Ви привлече медицината?

Тези хобита дойдоха допълнително в годините като интерес към новото, към неизвестното. А и самият факт, че тези хобита представляват материален израз на мисълта. Защото, например, за да се изработи даден макет първо трябва да се разчертае, да се направят различни изчисления и след това да се създаде. Докато медицината винаги е била част от съзнателния ми живот. Просто винаги е била цел. Но не просто цел за взема медицинска диплома, а призвание да помагам на хората чрез своите познания.

Смятате ли след като завършите медицина да се реализирате в България?

След завършване на медицина в България смятам първо да специализирам в чужбина, след което да се върна обратно тук. Според мен българската медицина се развива наравно с европейската и нашите специалисти не отстъпват по нито един критерий на западните, та дори в някои отношения са по-добри. За това смятам, че медицината в България има бъдеще, и то много светло бъдеще.

Какъв ще бъде споменът Ви за Езикова гимназия и за петте години, прекарани в нея?

Изцяло положителен спомен. Езикова гимназия също беше част от моите цели, дори преди да започна първи клас аз знаех, че искам да уча в нея, и то с немски език и втори чужд английски. Езикова гимназия ми даде изключително много през всичките тези пет години на обучение. И винаги ще остане в паметта и сърцето ми.

Какво ще пожелаете на Вашите съученици по повод завършването ви?

Искам да пожелая на всички много вдъхновение, упоритост и сбъднати мечти.