Водещи новини Култура Общество

Награденият млад сценарист от Добрич Виктор Пасков мечтае да преподава драматургия на студенти

Виктор Пасков е на 24 години от Добрич. Той е сценарист на късометражната лента “Старецът и телефонът“, която спечели наградата 355 на Фондация „Стоян Камбарев“. Тя бе връчена за четвърти път на годишна церемония, която се провежда традиционно през април. Наградата на Фондацията, която осъществява конкретни проекти на млади творци и дава път на тяхната кариера, е за 5-минутен филм с неочакван край.

Младият творец е завършил семестриално „Драматургия” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафон”, предстои му дипломиране. Възпитаник е на СУ „П. Р. Славейков” в Добрич. Сподели, че по писането го запалва четенето. По думите му още от малък майка му Станка му чете много, баща му Димчо пък разказва за книгите, които той чете. Разказа и нещо забавно: „У нас в  тоалетната не е имало момент, в който да няма книга. И тримата четяхме там”. Виктор допълни, че се е впечатлявал много от литературата и си е съставял истории.

Младият мъж е категоричен – за да можеш да пишеш трябва да имаш поне малко образование, т. е. само желанието не е достатъчно. Срещнал е подкрепа на много хора.  За любовта му към писането допринася преподавателят по български език и литература в СУ „П. Р. Славейков” Генка Петрова, чиито литературни клубове – „Николай Хайтов” и „Литературната къща”, посещава като ученик. Силвия Стойчева – последният му класен ръководител и учител по история в същото училище, пък му дава енергията, подкрепя го и го насърчава, че може. В НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” пък се научава на систематичното писане от самия ректор проф. Станислав Семерджиев, който му е преподавател. „Той ме научи на структурата на една история. Имайки вече структурата писането се съши в моята ДНК и разказването на история стана като част от мен”.

В наградения филм „Старецът и телефонът” историята е много плътна, сподели Виктор. Разказа, че в първите няколко минутки се вижда колко непохватен, леко недодялан е старецът. Той е и много забавен и се създава усещането за семейна комедия. Обяснява на жена си какво е направил, а всъщност въобще не се е справил. „Например, нахранил е рибките, а ние го виждаме да ги изхвърля в тоалетната. Сготвил е за двамата, но едното ястие е изгоряло, а другото – още повече. Той постоянно звъни на жена си и я лъже. По някое време по пътя ние започваме да се запитваме – тези разговори може ли да са истински, защо тази жена не дойде накрая да му помогне, очевидно цялата къща съвсем скоро ще изгори. В един момент разбираме истината – той живее в някакъв измислен свят, защото жена му е починала, а той по телефона си говори с нея. Разбираме, че няма значение дали е нахранил рибките, няма значение дали е сготвил нещо, разговорите са важни”, разказа Виктор. Според него едното от посланията към публиката е да не приема, че най-очевидното е истината. Според младия творец това е филм за надеждата, за спасението, за любовта.

Питаме го как е успял да разкаже всичко в 5 минути, трудно ли му е било. Той отговори: „И да, и не. В киното ги има силата на монтажа, силата на режисьора – да си дозира, да си избира най-важните неща от историята и да я систематизира във възможно най-кратката форма”. Допълни, че колкото по-кратко и по-простичко е това, което трябва да напише, на него му е по-лесно.

Виктор разказа, че „Старецът и телефонът” е вторият филм, който правят с режисьора Орлин Менкаджиев. С предния печелят награда на „София филм фест” – за най-добър късометражен филм. Младият мъж разказа, че за първи път работата му с режисьор е толкова лесна и се разбират толкова добре. Когато Менкаджиев му предлага да направят „Старецът и телефонът” двамата го измислят и написват в рамките на два месеца. 

Питаме сценариста как се работи с такъв голям актьор като Стефан Мавродиев, който играе в „Старецът и морето”. „Аз съм се научил, че когато работиш с име, с известен актьор, ти го „снижаваш”, да си говорите на „ти” най-вече. Да, човекът е успял, невероятен, изключителен талант, но за да направите нещо заедно вие трябва да бъдете равни. Мавро го направи супер нормално – още като дойде на предварителната среща и започна директно да говори за сценария, какво го е впечатлило, какво иска да добави. И нещата станаха от само себе си”, обясни Виктор.

Той разказа, че с Орлин Менкаджиев започват работа по нов филм. Проектът е за абсурдна комедия. Формата ще е по-голяма, от 20 до 40 минути. Сценаристът и режисьорът решили бюджетът от наградата на Фондация „Стоян Камбарев” де бъде инвестиран в този бъдещ филм.

„Винаги съм казвал, че в бъдеще не се виждам толкова много като грандиозен сценарист или голям режисьор. Аз се виждам по-скоро като учител по драматургия”, сподели Виктор. Смята след като се дипломира да се опита да стане един от асистентите в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” по драматургия и да преподава на студенти.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.