Ема Георгиева и Студия „Зорница“ при читалище „Й. Йовков“ в Добрич – над 20 години заедно

Повече от 20 години Ема Георгиева води Театрална студия „Зорница“ към НЧ „Йордан Йовков – 1870 г.“ в Добрич. Известната и любима на поколения добричлии драматична актриса „наследява“ студията от предишния й ръководител – културният деятел Минчо Дамянов, който е основател на детския театър при читалището. Тогава театралната ученическа студия е носела името на поетесата и преводачка Леда Милева.

„Минчо Дамянов беше личност възрожденска за този град. Канеше ме да правя хореография на трупата, защото аз имам опит в балетни школи във Варна. Той много се стараеше, беше неповторима личност. Няма да забравя думите му: „Аз никога не говоря лошо за приятелите ми, дори и да имат недостатъци.“, спомня си Ема Георгиева.

Нейният съпруг – незабравимият актьор Калчо Георгиев, е водил много години читалищен театрален състав за възрастни, който е бил лауреат на много фестивали и носител на златни медали. Синът им – актьорът и поет Георги Калчев, който си отиде от този свят, също е имал ангажименти със студията. „Така че цялото ми семейство е свързано с читалище „Йордан Йовков“ и с театралната му дейност“, подчертава актрисата.

Първата й постановка с децата от „Зорница“ преди 20 години е по народни приказки. „Аз много държа на българския репертоар. Поставяла съм и Джани Родари, но аз държа на българските автори. Направила съм например две постановки – мои драматизации по разказите на Йовков“, казва Георгиева и си спомня гостуването на студията при бесарабските българи в Болград, с. Каменка, Тараклия преди десетина година. И изключително топлото посрещане там. „Аз исках и сега да ходим, но като се разбра, че в Украйна се стреля….“

Ема Георгиева казва, че винаги е имало голям интерес към Театрална студия „Зорница“. „Има деца, които през цялата година идват и искат да се запишат. Но трябва да се ограничавам, защото не мога да приема повече от 10 деца в група. Всички искат роли и това е голяма трудността при търсене на репертоар.“

Поставила е над 50 спектакъла за 20 години. „Не съм човек на статистиката, даже не знам колко роли съм изиграла в театъра. Не съм човек на подредбата, но са над 50 постановките. Моят мъж беше точно обратното на мен. И досега му стоят текстовете на пиесите, те са с подчертани в различни цветове реплики. На първата страница той си рисуваше героя – беше прекрасен художник. Аз съм по-пръсната, но пък когато се вторача в някоя идея, захапвам и не пущам до края!“

Много деца са минали през школата, над 10 са станали студентите в НАТФИЗ и Театрален Колеж "Любен Гройс". „Преди дни имах една голяма радост. Едно мое момиче - Елисия Дженкинс, не можа да влезе актьорско майсторство в НАТФИЗ, влезе специалност „анимация“. Каза ми, че напуснала НАТФИЗ и Калин Сърменов я взел в Колежа в неговия клас по актьорско майсторство за драматичен театър. Питам я какво ще стане с анимацията, а тя ми казва: О, аз ще си взема и там диплома!“

Георгиева изрежда имена на нейни възпитаници, които са учили актьорство и които тя е подготвяла. Това са Георги Мирославов, Соня Георгиева, Велина Юлиянова, Бюрхан Керим, Марин Радев.

„Даже на тези, които не са в актьорската професия, съм им запалила огънчето за театър. Обичат го, а има и такива, които участват в реклами, ходят по кастинги за филми…“

В момента в Театрална студия „Зорница“ се занимават 22 ученици, разделени в две възрастови групи – до 6-и и до 12 клас. Месечната такса е 15 лева. Миналата година пандемията обединила силите им, направили с малката трупа едно представление - „Елате в театъра“. То е представяно осем пъти и по думите й много се е харесало на зрителите. Наградите на „Зорница” са многобройни - диплом за майсторски клас, връчен й преди няколко години в курорта Семково, лауреатска диплома от фестивала „Приятели на България” в Албена, а студията и актрисата са носители на отличието Народен будител, което се присъжда от Общината.

Какво я държи да продължава да се занимава с театър? „В най нещастната нощ в живота ми (б.р. когато преди повече от две години, на 61-годишна възраст от този свят си отиде синът й Георги Калчев) се обадиха много от моите възпитаници, които вече не са в града, да ми кажат, че те също са мои деца. Това ми стигаше. Бяхме си дали клетва с моя син, ако нещо стане с единия от нас, другият да довърши проектите ни. Той също беше свързан със студия „Зорница“, играл е в смесени представления. Няма да скрия, че заниманията в студията ме спират да замина да живея в САЩ при внука ми. Той даже веднъж ми беше взел билети, но се отказах. Аз много добре виждам какво е положението в България и накъде отива страната, но тя ми е Родина. Да си патриот не е нещо, на което те учат, то е като религията – или го имаш, или го нямаш. Толкоз.“

Една от възпитаничките на Ема Георгиева е Елена Вутова, която е от 4 години в Студията. Учи в ПМГ „Иван Вазов“ и тази година е абитуриентка. Насочила се е да учи икономика, но е сигурна, че театърът ще остане част от живота й. Елена е в главната роля в новия спектакъл на Студията – „Царство Радичково“, в който се сливат в едно три пиеси на великия Йордан Радичков.

„Театърът ми дава страст, той ме прави по някакъв начин жива. Винаги ще намирам начини да се докосвам до него. Г-жа Георгиева е за нас вдъхновение, тя е голяма актриса. На сцената всеки един от нас се превръща в нещо различно от това, което е, а това е само по себе си предизвикателство. Ще запомня тези години с много положителни емоции, с многото неща, които научих, с това, че успях да се усъвършенствам и да бъда по-добра – в театъра и в живота“, казва Елена.