Водещи новини - дясно Култура Общество

30 април – Международен ден на джаза

На 30 април се отбелязва Международният ден на джаза. Той е обявен е през ноември 2011 година от ЮНЕСКО и от Хърби Хенкок – легендарен джазмен, посланик на организацията за междукултурен диалог. През 2012 година Международният ден на джаза е признат и от ООН.

Целта на Международния ден на джаза е да събере общности, школи, артисти и джаз любители от цял свят, за да отпразнуват безценното културно наследство на джаза. Джазът има принос в музиката, като съдейства по най-непосредствен начин за издигането на човешките права, равенството и толерантността, тъй като може би най-добрите музиканти са били цветнокожи, произлизат от малцинства и гета и всичко, което имат те, е само вибрацията на музиката.

Джазът е музикален жанр, който възниква в края на 19 век и първата половина на 20 век в южните части на САЩ, най-вече Ню Орлиънс, и съчетава в себе си африкански и европейски музикални традиции. Корените му са в блус, суинг и рагтайм. Други отличителни черти на този жанр са полиритмията и импровизацията. Липсата на фиксирани правила го превръща в един от най-жизнените и разнообразни музикални жанрове в света. Характерни инструменти за него са тромпетът, саксофонът, тромбонът, кларинетът, пианото и китарата. За първи път думата „джаз“ започва да се използва на западния бряг на САЩ и се отнася за музиката в Чикаго през 1915 година и се възприема от мнозина като „класическата музика на Америка“.

През 1950-те години се появява фрий джазът, който изследва свиренето без редовен метрум, бийт и формални структури, а в средата на 1950-те години се появява хард боп, който въвежда влияния от ритъм и блус, госпел и блус, особено в саксофона и свирене на пиано. Модалният джаз се развива в края на 1950-те години, използвайки режима или музикалния мащаб, като основа на музикалната структура и импровизацията. Джаз-рок фюжън се появява в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век, съчетавайки джазовата импровизация с ритмите на рок музиката, електрическите инструменти и силно усиленото сценично звучене.

Родоначалникът на българския джаз е роденият в Харманли, Асен Овчаров. През 1942 г. той създава първия класически джазов оркестър в България и на Балканите. Солист цигулар в него е Сашо Сладура, а вокалистка е Леа Иванова.

След войната джазът в България е забранен от дошлите на власт с държавен преврат комунисти. Хората, които се занимават с тази музика, са репресирани. Асен Овчаров е арестуван и въдворен в лагера в Белене. Леа Иванова е въдворена в лагера в Ножарово, а Сашо Сладура в Ловеч, където е убит през 1961 г.

Първият български джазов състав с международно признание е легендарният квартет „Джаз-Фокус 65“, който през 1967 г. печели наградата на критиката на фестивала в Монтрьо, Швейцария. През 1968 г. квартетът (в състав Милчо Левиев, Симеон Щерев, Петър Славов и Любомир Мицов) записва и албум отвъд Желязната завеса в ГФР.

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.