Инж. Стоянка Ганчева от Добрич на 70 години – амазонка с душа на художник
- Какво е да си жена в професионалния свят на мъже?
- Висш пилотаж ли е да носиш отговорност за живота на хиляди?
- Как след четвърт век беше построена Съдебната палата в Добрич?
- Как откриваш любовта към изкуството и го превръщаш в свое признание?
- Коя е формулата, с която жената запазва красотата си и на 70 години?
- Отговорите на тези и още много въпроси ни дава инж. Стоянка Ганчева, която днес празнува 7 десетилетия любов към живота и професията:
Родена е на 27 април 1952 година в Добрич, по думите на майка й в 23,30 ч. Израснала в скромно семейство, от малка останала без баща, след като мъжът в семейството починал. „Мама и баба ни порастиха. Три момичета, от които аз бях най-малката. Бях буйно дете. Казват, че за момче съм била родена“, усмихва се днес Стоянка Ганчева. Учила в началното училище „Васил Левски“ /по ул. „Отец Паисий“/. В пети клас тя и съучениците й били преместени в ОУ „Христо Смирненски“. Още като дете имала влечение към точните науки. Участвала в математически радио конкурс във Варна, където я наградили със сборници по математика и това още повече разпалило интереса й към тази наука. Участвала в конкурс за надарени деца в София. Днес отдава значимото и на преподавателя си по математика Димитър Радев, който подклаждал любовта й към знанието и числата. Но въображението на момичето търсело и красотата. Обичала да рисува, сама си майсторяла кукли и им шиела дрехи.
Наследила творческите заложби от майка си, която била шивачка. Когато завършва 8 клас с отлична диплома, успява да съчетае точните науки и изкуството като избира да продължи образованието си в Строителния техникум, паралелка „Архитектура“. Насочила се към нея, защото тогава там се изучавало рисуване в първи и втори курс. Казва, че, ако е трябвало да кандидатства в по-ново време, вероятно щеше да се отдаде на дизайна.
С много обич си спомня ученическите години и съучениците. „Учех уроците си, тренирах спортна гимнастика, докато не счупих левия си лакът и това наложи да приключа със спорта, когато бях във втори курс“, припомня си Стоянка Ганчева. И добавя „имах прекрасни съученици, обичаме се и до днес“.
Проектантска организация
С нея е свързан значим период от професионалния й живот – цели 24 години.
„През ноември 1971 г. започнах работа в Градския народен съвет в Толбухин като строителен техник. Имаше конкурс на Проектантска организация, явих се и спечелих. Започнах работа като технически изпълнител, което е най-ниското стъпало в професията“, връща лентата назад. Помещавала се във Високото тяло до Универсалния магазин в центъра на града, където заемала 10 и 11 етажи. „Така започнах на 10-ия етаж в „групата на амазонките“, защото бяха останали само 7 жени след напускането на арх. Виктор Зеленченко“, припомня инж. Ганчева.
Продължава да работи в Проектантска организация до 1994 година, последно като управител.
Учи задочно във ВИАС, където се дипломира през 1979 г. По линия на Комсомола участва във викторини и различни състезания, като редовно печели награди.
Най-ярък е споменът й от викторина на тема „България пред света“. Наградата – книги по избор от руската книжарница „Максим Горки“ в Добрич. Тогава за пръв път се запознава с „Махабхарата“ и „Рамаяна“. По-късно чете и „Панчатантра“. Пленена е от индийската мъдрост на вековете. „Това бяха книги, които душата ми жадуваше“, спомня си тя.
Пази прекрасни спомени от работата си в Проектантска организация, от колегите там, много от които останали приятели за цял живот. „Бяхме много, много добър колектив. Все интелигентни хора, много добри специалисти, архитекти, конструктори, ВиК специалисти“, споделя тя. И допълва: „Имахме възможността да работим и извън регламентираното работно време, по САБ, НТС, ТНТМ, стига да ти се работи“. С носталгия си спомня и за многобройните екскурзии с колегите от Проектантска организация.
По това време по силата на договор между СССР и България нейната група проектира панели. „Произвеждаше ги Домостроителният комбинат и ги изпращахме в Черноморское, Сенферопол, където с тях строяха жилищни блокове. Имах много приятели, колеги. След започването на войната в Украйна все по-често се питам къде са те“, споделя инж. Ганчева.
Войната на няколко стотин километра от нас прави особено актуални днес и други обекти, които е проектирала – укрития и бомбоубежища. Сред тях е бомбоубежище в местността Кобаклъка.
„Противорадиоационните укрития /ПРУ/ тогава бяха задължителни в жилищните кооперации, а след това изискването за тях отпадна. А колко актуален е въпросът за тях днес в условията на война“, добавя инж. Ганчева.
24 години в Проектантска организация за нея са свързани с много работа, много отговорности, за да се докаже, че може и се развива. Категорична е, че работата и отговорността на конструктора са като при висшия пилотаж. Нямаш право на грешка, защото от това зависи здравината на сградата и животът на много хора.
На 18 август 1980 г. сключва брак с инж. Александър Михалев Цибров, машинен инженер. Година по-късно се ражда дъщеря им Михаела, която днес е магистър фармацевт.
Съдебната палата
През 1994 г. Проектантска организация се приватизира и Стоянка Ганчева оглавява „Добричпроект“ ЕООД. Тогава представител на „Добричинвест“ я кани на среща с тогавашния кмет Йосиф Маринов.
„Общинската фирма „потъваше“, а в града се знаеше, че в „Добричпроект“ ЕООД не съм оставила хора без заплати в онези трудни години. Имах добър имидж като ръководител. Кметът ме чака 5 месеца, докато министърът на регионалното развитие ме освободи. Започнах като управител на „Добричинвест“ ЕООД на 1 март 1994 г. с тригодишен мандат“, припомня тя.
По това време дружеството има договор за инвеститорски контрол на Съдебната палата в Добрич, чието строителство е започнало много години назад. В продължение на 22-23 години строежът стои на колони и подови елементи. През 1994 г. се заговаря за „размразяване“ на обекта.
„Извикаха ни на среща при главния секретар на Министерството на правосъдието. Бяхме аз и Жельо Лазаров, тогава председател на Окръжен съд Добрич. Беше в началото на април 1994 г. Обещах, че в рамките на мандата ми ще предам обекта, ако министерството осигурява ритмичното финансиране“, разказва Стоянка Ганчева.
Започва от актуализиране на проектите. Три години тежък труд, а фирмата има и други обекти и дейности. На 27 ноември 1996 година се състои откриването на Съдебната палата.
„С Жельо Лазаров работехме в екип, много як екип – той като председател на ДОС, а аз като строителен инженер с много опит. Той беше човек с авторитет, висок интелект, роден за съдия. Никой не може да отрече приноса му. В Министерството на правосъдието от уважение му казваха „бай Жельо“, а той все отговаряше: Хайде, моето момче, още малко остава…“ Е, имаше и край. Построи се. И бях поканена за управител съдебни сгради за Окръжен съд – Добрич“, продължава с ретроспекцията.
Така от 1 март 1997 г. вече отговаря за сградите в целия съдебен окръг. Което дори я разболява, защото като професионалист държи винаги да е на обекта, докато се работи. Така след като цяла нощ през януари сменяте горелката на отоплението от нафта на газ, се сдобива с бронхопневмония. „Балчик, Генерал Тошево, Тервел, Каварна – за всички тези съдебни сгради съм направила по нещо, а за Добрич – най-много“, добавя инж. Ганчева.
Пенсионира се на 31.12.2012 г. Но и след това продължава да работи, основно като консултант по съдебни дела. Защото, освен че е строителен инженер, тя има и лиценз за оценител за недвижими имоти. Членувала е в Камара на инженерите в инвестиционното проектиране /КИИП/, Камарата на независимите оценители в България, работила е с Агенцията по вписванията, по закона „Лучников“ с областната управа, учредител е на Националния клуб на строителите ветерани.
„Новостите ме привличаха и ми е интересно какво мога да науча. Съдилищата няма как да си позволят да изгубят такъв кадър“. Затова до днес продължават да я търсят.
Откриването на системата на Норбеков
През юни 2006 г. от преумора, от работа без почивка, получава стенокардия на сърцето. Три месеца е в болнични. И по това време вижда афиш за курс по оздравителната система на М. С. Норбеков. Записала се с приятелка.
„Беше невероятно. От този десетдневен курс излязох преродена. Изкарах и четирите нива“, споделя Стоянка Ганчева. Участва в международни походи с „норбековците“. През 2018 г. при такова предизвикателство в Странджа, маратонките й се късат. Тогава Влади Въргала й дава своите жълти маратонки, за да продължих с тях.
До ден днешен у дома прави упражненията на Норбеков. „Това е древна наука, да си здрав и да поддържаш здравето си“, казва тя.
Рисуването
Като последовател на Норбеков преоткрива за себе си рисуването. Още като дете обича да рисува. Цял живот носи изобразителното изкуство в себе си. Първото й посещение на курс по рисуване е по системата на Норбеков. В София се запознава с Александър Сергеев.
„Той е Бог на цветята, такава четка и такава ръка има, че онемяваш“, не крие възхищението си. По време на двудневния курс той усетил, че стремежът й към изящното проработва и влечението на Стоянка Ганчева към рисуването с всеки изминал ден расте.
„Нещо в мен много сирно проработи. Няма молив, няма гумички. Впуснах се в дълбокото – с платно и маслени бои. Любими цветове са й червено и оранжево. Когато започнах да рисувам, не с четка, а с шпатула, всичко около мен затихна. Останах насаме със себе си, вглъбена и рисувах. Рисувах докато не нарисувах едни разкошни макове. Александър Сергеев само ми показа как се рисува с шпатула и ни остави. Няма да забравя как нарисувах тази картина. След това горски пейзажи и други. Свърши курсът и аз продължих да рисувам. Участвах и в други курсове, защото ме интересуват новостите, техниките. Така вече имам 40 картини. Пандемията малко ми обърка творческите планове, но продължавам. Добре ми е, когато хвана шпатула и боички“, споделя тя.
Така от 10 до 31 ноември миналата година реди и първата си самостоятелна изложба – в Административния съд в Добрич.
На въпрос каква е формулата човек да има нейната жизненост и желание да живее цветно, да се развива и да бъде винаги усмихнат, отговаря, че най-важно е какво носиш в себе си. Когато я питат какво прави, че няма бръчки, на въпроса отговаря с въпрос „А, защо трябва да имам?“ Вярва, че каквото е отвътре, то е и отвън. За разлика от много от връстниците си, не се оплаква. На въпроса „Как си?“, отговаря „Супер съм!“ И пожелава на всички да имат щастието да се чувстват така.
Навръх юбилея си пожелава здраве и възможност да рисува на воля. Вярва, че има още много красота, която иска да пресъздаде на платното.
Цялото интервю с инж. Стоянка Ганчева може да видите във видеото.
