Голямата певица на Добруджа Верка Сидерова чества 96-и рожден ден

96 години навършва днес голямата певица Верка Сидерова. Наричат я Славея на Добруджа. С красивия си глас тя разнесе по света емблематичните песни на родния край „Лале ли си, зюмбюл ли си“; „Изгряла е месечинка“; „Росен, росен, зелен росен”, „Ситно се ‘оро зави”, „Години, години, усилни години“.

Верка Сидерова е родена на 26 април 1926 г. в Добрич. Завършва гимназия в паралелка за изучаване на чужди езици в родния си град. През 1952 г. в София печели първата си награда от участието в Национален преглед на художествената самодейност в армията. След това се явява на прослушване лично при Филип Кутев и оттогава е част от колектива на Ансамбъла за народни песни и танци, носещ днес името на прочутия диригент и художествен ръководител. До 1983 г. пее в ансамбъла като солистка, в квартети и в триа. Изнасяла е концерти в десетки страни от цял свят. Много от нейните изпълнения са запазени в Златния фонд на Националното радио. Издала е компактдиск с най-известните добруджански народни песни за периода 1960-2000 г.

В репертоара си тя има над 400 песни за Добруджа и още толкова други. Десетилетия работи в Държавния ансамбъл „Филип Кутев”. Издава авторската си книга “Лале ли си – моята автобиография”. Верка Сидерова е носител и на голямата награда “Нестинарка” – за цялостна певческа кариера, на Международния фолклорен фестивал в Бургас. От 2004 г. е почетен гражданин на Добрич. Удостоена е с орден “Стара планина” – първа степен. Понастоящем живее в София.

За Про Нюз Добрич преди година – когато чества 95 години, Верка Сидерова сподели, че пее от малко дете. Любовта към песента наследява от баба си Еленка – майка на майка й. Тя обичала когато върши някаква работа да си запее, а малкото момиче се заслушвало. Вечер баба Еленка събирала внуците си – да си изпеят песен, да изиграят някоя игра. „Така съм израсла, може да се каже в едно матриархално семейство – разказа народната певица. – Баща ми дори слушаше баба каквото каже. А тя беше много умна жена”.

Животът ми беше път, път, път, непрекъснато пътувах 30 години, сподели народната певица. „Целият ми живот е посветен на българската добруджанска песен. Не съжалявам за това”, категорична е тя. Разказа, че е работила с много млади хора. Не е имала ученици, но никога не е връщала някого, дошъл за помощ. Посещавали са я майки с деца – да им каже дали стават за певци, други просто, за да я чуят. По думите й домът й е бил върволица.