Д-р Ивайло Петев от Добрич: Обидно е стартовата заплата на лекар да е 2 000 лева, а на комбайнер - 3 000 лева
Никога не са били давани толкова пари за здравеопазване и никога то не е било по-лошо, смята завеждащият АГ-отделението в МБАЛ-Добрич
До дни се очаква да приключат преговорите за анекса към Националния рамков договор (НРД) между здравната каса и съсловната организация на медиците, както и тези между правителството и синдикатите за по-високи заплати в здравеопазването. Те предвиждат осезателно увеличаване на месечните възнаграждения на заетите в здравния сектор. Възможно ли е да бъдат спазени от работодателите и достатъчни ли са за заетите в сектора. Това попитахме д-р Ивайло Петев. Той е завеждащ АГ-отделението в МБАЛ-Добрич.
Идеята за увеличение на заплатите е добра, но е много закъсняла, вече от тридесет години. Нещо повече, тя продължава да закъснява. Сега се планира лекар да започва работа с 2 000, медицинска сестра с 1 500, а санитар с 900 лева.
Привидно изглежда добре, но ще доведе
до това млад лекар пак да получава малко повече от две минимални работни заплати, а една медицинска сестра точно две минимални работни заплати. В този смисъл предвижданото увеличение и ниско, като цяло. Вече двадесет години, откакто има клинични пътеки. В нито една от тях цената на лекарския труд не е остойностена, включително и в скъпо струващите.
Ако попитате кое е за консуматива, кое е за труда,
на кого, как, отговор никой не може да ви даде. В моята специалност – акушерство и гинекология, средната цена на клиничната пътека е малко над 800 лева. Залегналото увеличение в проекта към анекса на НРД е трудно осъществимо. Не трябва да забравяме, че всяка болница работи в условията на лимит. Каквито и да са цените на клиничните пътеки, щом има лимит, лечебното заведение не може да го надвиши.
Глоби от НЗОК за неизпълнение
на заплатите са нещо извън всякакъв коментар. Да му мислят мениджърите. Чакат ги интересни времена. Парадоксът е, че колкото по-голяма е една болница, толкова по-трудна ще бъде реализацията на заложеното в проектоанекса, а това са и числата, които ще бъдат приети и в колективните трудови договори. Затруднението идва от това, че тя, като голяма, има и по-големи разходи, тъй като в нея попадат и по-тежки случаи. Най-добре са университетските болници, тъй като се дотират от една страна от държавата, а от друга – от университетите.
Поради техния специален статут
те много по-лесно могат да кандидатстват и да работят по различни проекти, свързани с подобряване на апаратурата, например. При областните болници, каквато е нашата, нещата са значително по-трудни. В тях персоналът е застаряващ. Нашите медицински сестри и акушерки са на средна възраст 55 – 56 години. Това означава, че техните заплати няма да бъдат 1 500 лева. С парите за прослужено време те отиват към 2 000 лева. Така е и при санитарите, те ще взимат много повече от 900 лева, защото и те са хора на възраст и с прослужено време.
Всичко е в ръцете на управляващите,
от тях зависи какво решение ще вземат. Дали то ще бъде успешно или не, бъдещето ще покаже. Много важно е да се знае, че колкото и да увеличат заплащането, ако то не бъде обвързано с качеството на работата ефект не само, че няма да има, но и резултатът ще по-лош от този в момента. За последните две години никога не е имало толкова много пари в здравеопазването. Парадоксът е, че никога не е имало толкова лошо здравеопазване, колкото в същите тези последни две години. Тези неща всички ги виждат, но никой не го изрича публично.
На различните места причините са различни.
Като цяло обаче, когато мачкаш една общност и я неглижираш години наред, не можеш да очакваш кой знае какво от нея. Самият факт, че при евентуално увеличение на стартовата заплата на лекар на 2 000 лева, тази на започващия комбайнер в моя регион, който е изкарал тримесечен курс, е 3 000 лева. Смешно и обидно е! При такава ситуация дори най-мотивираните от професията си взимат дипломата и заминава за чужбина.
