В целия православен свят започва Страстната седмица

За православните християни започва Страстната седмица, наречена още Седмицата на страданията, Велика неделя. Тя е последната седмица от земния живот на Иисус Христос. На старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания след влизането му в Йерусалим за Пасха до неговата смърт и оплакването му са наречени Страстна седмица.

Всеки ден от тази седмица се нарича велик – от Велики понеделник  до Велика събота. Според православния календар тази седмица завършва в навечерието на Великден – денят, в който се празнува Христовото възкресение.

Седмицата е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата.

На Велики понеделник Христос изобличава фарисеите, садукеите и книжниците, проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления. Разказва притчите за почит към Цезаря и за възкресението на мъртвите, също за Страшния съд и края на света, за 10-те мъдри девици, очакващи идването на Господа и за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.

В българската православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин.

Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за почистване на къщата, двора и стопанските постройки, за миене и къпане на децата, като на тази рутинна дейност се придава символично пречистващ характер – прави се за здраве.

На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца. Боядисването на яйцата се прави от най-възрастната жена в дома, а с първото боядисано яйце се извършват различни обреди.

На Велики петък (наричан още Разпети петък) се ходи на църква и се минава под масата с плащеницата. Категорично са забранени женските занятия (предене, тъкане и т.н.), разпространено е половото табу.

На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове, но това може да стане и в петък или четвъртък). Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, палят свещи, раздават боядисани яйца, варено жито и хляб за душите на мъртвите.