Медицински специалисти от Добрич: Очакваме уважение на обществото към труда ни

Днес празнуваме Деня на здравния работник. Ден, в който всеки има на кого да каже Благодаря – на лекар, медицинска сестра, медицински фелдшер, лаборант, акушерка, санитар... Благодаря – за оказаната помощ в най-труден момент, когато се е борил за здравето си, своето или на свой близък и когато някой с бяла престилка му е помогнал в тази трудна борба.

Днес ви представяме част от тези ангели в бели престилки, които са на най-първата линия – в Центъра за спешна медицинска помощ в Добрич. Ето какво отговориха те на нашите въпроси:

- Имате ли самочувствието да празнувате в Деня на здравния работник?

- Защо останахте да работите в България?

- Какво очаквате да се промени в сферата на здравеопазването, за да носите с достойнство името на професията си?

Стефка Аврамова – главна медицинска сестра:

-          Да, независимо от лошото отношение на обществото ни към нашата работа.

-          Обичам професията си и считам, че тук съм необходима.

-          Нагласата на обществото да уважава труда ни и остойностяване на този труд.

Д-р Мила Георгиева:

-          Все още не усещам този празник като свой. Лекар съм от година и половина, а това означава, че съм в началото на развитието си.

-          Никога не съм си помисляла да работя на друго място. Моето призвание е да лекувам тук, в България, в родния си град Добрич.

-          Надявам се отново да спечелим уважението на хората. Всяко наше действие е в интерес на здравето на пациентите и благополучието.

Медицинска сестра Миглена Маринова:

-          Не.

-          Въпросът за работа навън никога не е стоял пред мен. Бях в България и в най-трудните години, без пари и без работа и т. н.

-          Заплащането е на първо място и хората да се научат да уважават нашия труд, защото идват за помощ, а те ругаят и бият.

Медицинска сестра Нели Иванова:

-          Да

-          Защото обичам страната си.

-          Цялата система трябва да се реформира!

Медицински фелдшер Виолета Митева:

-          Определено – нямам самочувствието. На лице е умора, липсват кадри, заплащането е недостойно.

-          Защото съм на възраст, която не ми позволява за работя на друго място.

-          Много неща. Всеки да има достъп до желания специалист, защото на личните лекари все не им достигат направленията. Да се съобрази срокът на клиничните пътеки. Болен с инсулт се изписва на 5 дни престой, има много подобни случаи. Недоизлекувани стават обект на посещения от ЦСМП – всеки ден. Което не е ефективно за тях.

Медицинска сестра Пиерета Андонова:

-          Да.

-          Поради стечение на обстоятелства, лични ангажименти и вероятно патриотизъм.

-          Трябва заплащането да е адекватно. Очаквам уважението, респектът към медицинския работник да е на ниво и мисля, че е крайно време хората да разберат, че спасяването на човешки живот не е просто работа, а призвание, хуманност и дори в много случаи саможертва.