Тема 8: „Трудът и творчеството” – Голямото благодеяние като следа на твореца във времето в разказа „Песента на колелетата” на Йордан Йовков
„ …от неговите ръце излизаха каруци, които бяха същинско чудо.”
- АВТОРЪТ
а/ Третият голям български разказвач след Иван Вазов и Елин Пелин, който довежда разказния жанр до неговото художествено, имперсонално съвършенство;
б/ Певецът на Добруджа, които твори в периода на войните от началото на 20 век до 30-те години на века;
в/ Философска основа на творчеството му е хуманизмът, който се разбира като добра същност на човека и като добротворна изява на тази същност; Да си добър е статична характеристика, а да правиш добро на ближния е активна Божия поръка;
г/ Литературната критика го нарича хуманист и сърцевед;
д/ Сред водещите му теми е творческият труд, който въздига твореца и дарява радост, щастие, любов на хората;
д/ Основният му герой е социално малкият човек от селото и от провинциалния град, вглъбен в себе си, интровертен, мълчалив, пленник на добрата воля, на красивата илюзия, способен да посвещава доброто на другите, да се труди , да твори и да оставя трайна следа след себе си;
- „ПЕСЕНТА НА КОЛЕЛЕТАТА” - Един от най-популярните разкази на Йовков, включен най-напред в сборника „Последна радост”, който във второто си издание е преименуван на „Песента на колелетата”;
* * *
Продължението на "Тема 8: „Трудът и творчеството” – Голямото благодеяние като следа на твореца във времето в разказа „Песента на колелетата” на Йордан Йовков", ще откриете в "Учебно помагало за матура по български език и литература по новата програма за ДЗИ" с автор Атанаска Георгиева.
Поръчайте помагалото тук https://propress.bg