Украинка в Кранево: Благодарим на хората на България, но искаме да се върнем у дома

Юля Брешневская е от град Вишгород, Киевска област. Тя е у нас, в хотел в Кранево, заедно с децата си. Съпругът й е на фронта. Всеки път, когато се чуват, той я успокоява, че всичко е наред. Но не може да я заблуди. Защото думите му звучат на фона на стрелба и взривове. Знае, че изобщо не е наред. И се страхува какво ги чака.

 „От 24 февруари в моя живот няма делници и празници, няма дати, а само някакви страшни изпитания. Отначало у дома беше тежко. Не бих тръгнала, ако не смятах, че трябва да спася децата си“, разказа жената пред Про Нюз Добрич.

Сега, за да не мисли какво се случва у дома, тя се ангажира с всичко, с което може да е полезна. Много иска да се върне у дома. Старае се, както и всички хора, които са тук, да не мисли за това и се опитва да се наслаждавам на малките радости всеки ден.

Десислава Радева посети бежанците от Украйна в Кранево

„Силно се възхищаваме на вашия прекрасен народ. Огромно благодаря за това, че ни дадохте покрив над главите, топла вода и храна. На нашите деца се оказва много голямо внимание. Идват доброволци, носят сладки, битова химия. Ние сме много благодарни. Огромно благодаря за това. Никога няма да забравим това. Но истината е, че много искаме да се върнем у дома. Разбираме, че и на вас ви е тежко от това, че ние сме тук. Разбираме, че за вас това не е добре. Но се получи така, че ние сме заложници в тази ситуация и нищо не можем да променим. Благодаря на вашия народ за това, че вие ни приемате. Много благодаря на Българския червен кръст, те много силно ни поддържат. Собственикът и управителят на хотела тук правят всичко възможно, те са постоянно с нас. Голямо благодаря. Не зная какво бихме правили, ако не бяха тези хора. Благодаря и на българските доброволци и на всички, които нито за миг не ни оставят“, сподели Юля.

Близо 1000 жени и деца от Украйна подслониха два хотела в Кранево

Казва, че собственикът Иван Иванов и управителят на хотел „Ведрен“, където са настанени, така са организирали работата, че ако има нужда от нещо те го записват, дават го на доброволци, които купуват и те носят това, от което хората тук се нуждаят. „Това е битова химия. Децата искат някакви сладки. Хората са тръгнали с това, в което са били облечени, само с документи. Дори не всички тук имат пълноценни документи. Ние сме благодарни за всяка помощ. На нас вашите доброволци ни помагат. Благодарим много за това.“, продължава с думите на благодарност през сълзи младата жена.

Самата тя е психолог. Но споделя, че пред другите украинци се удържа, но, след това не може да сдържа сълзите си, няма сили да се пребори с тази мъка, споделя жената през сълзи.