Пандемията и Фейсбук вдъхновили Атанаска Георгиева от Добрич за книгата й „Откъснати парченца живот”
Книгата „Откъснати парченца живот” на учителя по Български език и литература /БЕЛ/ Атанаска Георгиева, илюстрирана от художника Олга Иванова, бе представена в Художествената галерия в Добрич. Събитието бе посетено от много приятели, близки, колеги на двамата творци. За настроението по време на представянето се погрижи Милен Томов с чувствените си изпълнения на китара.
Идеята за книгата тези дни вече навършва две години, сподели Атанаска Георгиева. Тя разказа, че е решила да започне да я пише в края на март 2020 година след първите локдауни, когато хората са били уплашени, връхлетени от страхове, затворени в себе си, разделени. „Аз по себе си усетих, че хората имат нужда от различни думи, които да облекат познатите, позитивни, оптимистични теми, обективно изместени в периферията”, каза Георгиева.
Тя посочи, че идеята за „Откъснати парченца живот” дошла и от друга посока – от Фейсбук. Разказа, че самата тя работи в социалната мрежа, защото заради рубриката „Новата матура по литература” в Про Нюз Добрич комуникира с дванадесетокласници, които тази година ще се явят на изпит по БЕЛ. Георгиева разказа, че докато е във Фейсбук се заглежда в някои от постовете. Прави й впечатление, че от книги на много известни писатели, от трудове на философи, от проучвания на анализатори се изваждат откъси, парченца и общото между тях е доброто, онова, което ще ни даде устойчивост, стабилност, ще ни помогне да преодолеем трудните времена, в които живеем. Забелязва, че харесванията са най-много на такива текстове с позитивно съдържание. Започва да ги споделя, но и като учител по литература да ги коментира с по няколко изречения. После ги изважда, събира ги на едно място и установява, че е започнала да подрежда по женски един житейски пъзел. Прави й впечатление, че много от елементите отсъстват и решава да го завърши.
Книгата съдържа 60 текста, които са есеестични фрагменти. „Всеки един текст е една своеобразна стъпка към това някой, на когото е направил впечатление, да го развие по свой начин, да направи голямото есе – сподели Георгиева. – Красотата на голямото есе е да се заяви свое мнение, подобно, различно, а и противоположно. Есето е интересно, когато изненадва, провокира, а защо не и шокира”. Книгата е без съдържание, текстовете нямат заглавия.
Олга Иванова сподели какво вълнение, какви невероятни чувства е изпитала когато е получила есетата, по които е трябвало да направи рисунки. По думите й написаното от Атанаска Георгиева съвпада с нейните емоции. „Как няма да се вълнуваме, като става въпрос за изконни човешки ценности – за майчинството, за приятелството, за родината, за любовта във всичките й видове”, каза Иванова. Обясни, че се е опитала по свой си начин да направи илюстрации по 20 от есетата. Четири от тях са картини на платно с акрилни бои, останалите са рисунки. Една от темите, по които е илюстрирала, е за майчинството. „Там съм показала моята идея, че всеки родител би трябвало да даде крила на детето си и да го пусне. Но няма как да сложиш крила на детето си ако ти самият нямаш”, сподели Иванова.
Художникът разказа, че леката рисунка на корицата показва желанието на двамата творци да продължат заедно напред, макар и в златната възраст. „Продължаваме. Знаем, че пътят не е само магистрала, блестяща и светеща, по която да вървим. Понякога е съвсем малко пътче, което криволичи и ние не знаем какво ни очаква зад завойчето”, каза Олга Иванова.
Това е вторият реализиран проект на Атанаска Георгиева и Олга Иванова. Миналата година на 1 юни, в Деня на детето, бе представена детската книжна „Бабините приказки за Марти и Тони” на Георгиева. Илюстрациите бяха на Иванова и децата от Арт-клуб „Цветно” към Общински младежки център „Захари Стоянов”.
