Живот под диригентска палка: Росица Дурмушлийска за любовта към музиката и хоровото изкуство

Росица Дурмушлийска е посветила целия си живот на музиката, на детски хор „Захари Медникаров“ и дамска формация „Мистика“. 61-годишната диригентка споделя, че е постигнала най-голямата си мечта – да работи с хорове, и винаги е знаела, че точно там й е мястото. Стреми се да продължи изградено, защото едно такова голямо име, като Маестро Захари Медникаров, много задължава. Чувства се удовлетворена от постигнатото. Пред Про Нюз Добрич г-жа Дурмушлийска разказа за дългия си и успешен път в хоровото изкуство и любопитни спомени от пътуванията си с детския хор.

„Пея от много малка, а майка ми ме записа в детския хор, когато бях в първи клас – било е 1967 година. Аз все пеех, измислях си мелодии, даже си дирижирах с една дървена пръчица. Играехме на двора с децата от блока ни в центъра на Добрич, а аз все ги събирах да пеем. Правехме концерти, спектакли и викахме комшиите на представленията. Бяхме взели едни бланки от пощата и правехме покани от тях!“, спомня си тя.

Много искала да свири на пиано, но родителите й нямали възможност да купят инструмента. Затова започнала да пее в хора, който става нейна съдба. „Непрекъснато слушах музика по радиото. Ние у дома имахме страшно много грамофонни плочи. Родителите ми се интересуваха от класическа музика и аз слушах, пеех, повтарях. Когато ме записаха в хора бях много щастлива, защото си намерих мястото и призванието.“

Спомня си, че Катя Попова и Фани Медникарова са обикаляли училищата да подбират хористи, правели прослушвания. „После ни събраха в залата, пак имаше прослушване, отсяване. Тогава беше много престижно да попаднеш в детския хор. Сега не е точно така, има други интереси, приоритети, но въпреки това пак има деца, желаещи да се занимават с това изкуство.“

„Пяла съм в хора 11 години – докато завърша средното си образование. Пътувахме много. Бях щастлива да попадна в един състав на детския хор, който изнасяше много концерти. Почти всеки месец имахме изяви. Канеха ни много, защото всъщност ние бяхме тогава заедно с хора на радиото и хор „Бодра смяна“ трите най-известни формации в страната и често сме се засичали по концерти.“

През 70-те години детският хор е обиколил цяла Европа – Гърция, Италия, Полша, Испания, Белгия. Съставът се е представял и в Египет и Япония. Маестро Медникаров имал приятели диригенти в Германия, които ги канили за концерти там.  

„Спомням си, когато бяхме в Италия през 1974 година - беше дълго и впечатляващо турне. Тогава пътувахме с кораба „Варна“. Бяхме голяма българска делегация, в нея беше оперната прима Гена Димитрова, ансамбъл „Филип Кутев“, група „Тоника“, Лили Иванова, Маргарита Хранова, театрални състави, актьори. Корабът акостира в Бари, а ние живеехме в него и изнасяхме концерти из цяла Италия.

45 дни бяхме в Япония – попаднахме в съвсем различен свят. Правихме запис на грамофонна плоча, записи за телевизия. Всеки ден имахме концерти в различни градове, срещи в училища. Гостувахме в японски семейства, запознахме се с различен бит и култура. Само в Токио имахме три концерта. Впечатленията ни от тази страна бяха страхотни. Ние все пак бяхме пътували, бяхме виждали други държави, при положение че тогава българите бяха ограничени да пътуват. Но в Япония бяхме поразени - изведнъж попаднахме в свят, коренно различен от нашия. Спомням си, че пътувахме с високоскоростните влакове. Да се качиш на влака-стрела си беше незабравимо. Всичко ни впечатляваше, но най-вече отношението на японците към културата. Залите бяха препълнени, хората буквално идваха след концертите да ни видят, да ни пипнат. Представяхме се отлично, въпреки че преди нас там е бил хорът на радиото и летвата бе вдигната много високо.“

За Росица Дурмушлийска 11-те години от детството, прекарани в хора на Маестро Медникаров, са прекрасни и незабравими. „Това бе първо стъпало към моето професионално изграждане. Мисля, че още като малка интуитивно съм знаела, че ще се върна към хора. Аз получих много като музикално образование и възпитание от Маестро Медникаров. След като завърших гимназия, отивайки в Музикалната академия в Пловдив, разбрах, че там школата на Маестрото много се тачеше. Само като чуеха, че някой е от Толбухин, казваха – „О, ясно, вие сте пели при Захари Медникаров.“ Ние бяхме като музикално образование и подготовка на ниво може би по-добро от музикалните училища, за което съм много благодарна на Олга Иванова.“  

Росица завършва Академията с оперно пеене, след това учи хорово и оркестрово дирижиране при проф. Иван Спасов. По разпределение отива в Балчик като диригент на смесен хор „Черноморски звуци“. През 1985 година започва работа в детския хор в Добрич като хор майстор. Пяла е в хор „Добруджански звуци“, в камерния състав, сформиран от Медникаров. След 1994 е била и хор майстор в „Добруджански звуци“. След смъртта на Маестрото, от 2007 година изцяло поема детския хор.

„Радвам се, че в кариерата ми съм имала възможност да надграждам. 2004 година смятам за повратна, защото тогава създадох дамска формация „Мистика“. Това бяха бивши хористки, развили се в други професии, но запазили любовта към пеенето. Буквално чакаха с нетърпение някой да организира такъв хор. Направих един състав, който съществува вече 18 години. Последните две години, най-вече заради пандемията, събиранията ни са малко, но, живот и здраве, от новия сезон ще започнем отново. Те ми се довериха, което е много важно за мен. Това са хора от различни професии – лекари, педагози, инженери, но обединени от любовта си към музиката и пеенето и готови да им отдадат свободното си време. Смея да кажа, че се наложихме в културния живот не само на Добрич, но и в България, а сме пътували много и в чужбина.“ Тази събота Детски хор „Захари Медникаров“ зарадва любителите на хоровото изкуство с пролетен концерт. С това възстанови традицията да прави празнични продукции в базата на хора на ул. „Славянска“, която диригентката и децата наричат  „къщичка за песни“. Дурмушлийска е благодарна на родителите за тяхната подкрепа и настоятелност, защото децата сега имат много различни интереси и е трудно да ги задържиш в хор. А хорът и въобще колективната работа изгражда характери, казва диригентката.