Художничката от Крушари Димитрина Желева: За изкуството, жената и войната

Димитрина Желева е директор на дирекция „Регионално развитие и хуманитарни дейности” в община Крушари. От няколко години активно се занимава с рисуване, вече има една самостоятелна изложба и идеи за нови.
Знаем, че активно се занимавате с рисуване отпреди няколко години. Какво Ви провокира?

Чрез социалните мрежи попаднах на чужди странички, в които самоуки творци споделяха своите произведения – рисунки върху дърво, камъни, стъкло, платно. Веднъж преди три години, поръчвайки си бои за стъкло от сайт за арт материали, от менюто на сайта мернах восъчни блокчета и малка ютия към тях. Заинтригува ме техниката Енкаустика, погледах малко клипове за начинаещи и разбрах, че това е техниката, която съм търсила интуитивно. От възможностите, които тя дава за интерпретации на крайния резултат, останах просто поразена. Влагам определена мисъл, градя сюжет в рисунката, а в края се оказва, че зрителят вижда други неща на листа – „довършва“ нарисуваното според собствените си възприятия.  „Съучастието“ на зрителя в процеса на създаване и възприемане на крайния продукт е изключително преживяване за мен. Една приятелка ми каза „Желева, хубави са ти картините, ама ме натъжават. Винаги ме карат ме да се замислям!“ Това ме провокира в крайна сметка – дали съм задала достатъчно ясно въпроса в картината си и дали ще получите отговора, който търсите.

Експериментирате с различни техники. Коя Ви допада най-много?

Рисуването върху стъкло и стъклени предмети, маслените бои са ми любими техники. Работата обаче с горещи восъци си остава за мен най-голямото предизвикателство. Техниката е специфична, нехарактерна, неразпознаваема за повечето хора. Начинът, по който восъчните картини се възприемат от зрителя, за мен е изключително интересен процес. Във всеки отделен случай картината е провокация към сетивата и въображението на зрителя.   

Колко време Ви отнема рисуването на една картина? Кои са най-трудните?

Восъчните картини са малки като размер, с формат на белия лист, който е пред Вас и по-малки дори. Това, вместо да улеснява процеса на изработването на една картина, го усложнява. Защото нямаш размера на голямото платно, а в рамките на белия лист, половинка или четвъртинка от него, трябва да събереш идеята си, да съчетаеш цветовете и да ги положиш с върха на ютията. Понякога една картина ми отнема пет минути, в тези случаи идеята и мотивацията е толкова силна, че след няколко „щриха“ с горещата ютия, просто няма какво да добавиш. Има случаи, в които рисуването само на една малка восъчна картичка отнема седмици – работата върху детайлите, цветовото оформяне, окончателната визия.

Първата си самостоятелна изложба восъчна живопис откри в Добрич Димитрина Желева

Какво Ви вдъхновява?

Неизчерпаемият източник на вдъхновение за мен е природата, колкото и тривиално да звучи. Паднало в калната локва листо, цъфналата лавандула сред житата, слънчевия диск, разкъсан от клоните на дърветата, полета преди жътва, зимни и летни пейзажи, са сред любимите ми сюжети. Ако трябва да степенувам обаче, имам пет-шест восъчни рисунки на църкви и параклиси, които са най-доброто, според мен, което е излязло изпод ютията. Рисуването на храмове ми носи душевно спокойствие и някакъв вътрешен баланс. Не знам как се случва, въпрос на усещане.

Вие сте директор на дирекция „Регионално развитие и хуманитарни дейности” в община Крушари. Кога имате време да рисувате?

Рисувам вечер, рано сутрин. Случвало се е „ателието“ ми да свети и в три часа през нощта. Почивните дни също използвам максимално ползотворно, но понякога битовизмите пречат на пълното отдаване на любимото занимание.

Много от Вашите творби вече имат нови собственици. Какви хора купуват картините и стъклописите Ви? Къде красят жилища и офиси те днес?

Ако направя точна равносметка повече картини съм подарила, отколкото продала. Но независимо дали е подарък или продажба, восъчните ми картини са притежание само на хора, които са ги споделили като усещане. Случайни притежатели на картините ми няма. И тъй като това не е живопис в традиционния смисъл на думата, то и притежателите им са нетрадиционалисти като мислене, хора с по-разчупено въображение, експериментатори, фантазьори.

Дни преди пандемията Вие открихте първата си самостоятелна изложба восъчна живопис. Предстоят ли нови изложби?

Планирах няколко публични изяви, но винаги мерките около пандемията се затягаха и идеите се проваляха. През 2022 г. имам покана да изложа мои картини на едно публично събитие в гр. Бургас.  В момента подготвям представянето си. Но като човек и майка съм силно разтревожена от войната в Украйна. Някак си не ти се рисува, като гледаш бягащи майки с деца, горящи градове. И, ако все пак, посегна към восъците, тъмните и мрачни цветове сякаш сами изникват върху хартията. Не изпитвам удоволствие от това да творя в такава угнетяваща обстановка.

Това, че сте жена прави ли така, че да имате ли по-голяма сензитивност за красивото в живота?

Женското възприятие определено е с по-отворени очи към красивото. То е в природата ни – ние носим живот, даваме живот, пазим живота. Какво по-красиво от човешкия живот? За съжаление, действителността ме опровергава. И все по-често се натъжавам от мисълта, че красотата няма да спаси света!

Вие сте пример за това, че никога не е късно да започнем да правим това, което обичаме. Какво ще пожелаете на жените, които си казват „твърде късно е за това“?

Мили момичета, майки, съпруги! Никога не е късно да направиш вярната крачка обратно към себе си. Нима е късно в живота да сбъднеш някоя своя мечта? Не се отказвайте – започнете с нещо малко, но само ваше, за което дълго сте си мечтали или просто е преминавало в сънищата ви като неизживян спомен. Пуснете го в душата си, позволете му да порасне. Отдайте се, радвайте се по детски на всяка малка победа. И мисля, че това би ви направило щастливи.