Събота, 20 април 2024

20.04.2024

Последвайте ни

Днес празнуваме Сирни заговезни, искаме и даваме прошка

На Сирни заговезни църквата призовава вярващите да пречистят душите си, молейки и давайки прошка, като първа крачка към Великия пост да направят всичко възможно да се помирят с всички, за да изпълнят с мир и любов сърцата си и така да посрещнат Възкръсналия Христос.

Сирни заговезни (Прошка, Прочка, Сирни поклади, Поклади, Сирница, Ората) е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Многобройните му названия са свързани с типичната за празника обредност. Чества се винаги в неделя седем седмици преди Великден. Това е последният ден преди Великия пост, в който могат да се ядат храни от животински произход, като сирене, мляко, яйца и т.н. След Сирни заговезни се допуска храна само от растителен произход.

До вечерята на Сирни заговезни трябва да завърши обичаят „прошка“, изпълняван през цялата Сирна неделя. По-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри, и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционни реплики: „Прощавай, мале, тате...“. „Просто да ти е, Господ да прощава“ е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка. Без прошка не може да се заговее. 

На празничната трапеза има винаги млечни и яйчени продукти: баница със сирене, варени яйца, халва с орехови ядки. Прието е да се извършва обичаят „хамкане“ (ламкане, ласкане): на конец, кълчищен, червен или мартеница, окачен на греда на тавана над трапезата, се завързва сварено обелено яйце, парче бяла халва или въглен. Конецът се завърта в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване яйцето (халвата, въглена) с уста. Следват обредни действия и гадания: конецът, след наричания, се пали и по начина на горене се гадае. Яйцето и въгленът се запазват с лечебна цел. С водата от варенето се мият лицата на другия ден за предпазване от бълхи и мухи; черупките се изхвърлят на улицата пак против бълхи.

Заговезнишкият огън е основен елемент от празника, разпространен навред, в различни варианти. Вечерта се палят огньове и след като прегорят, се прескачат от мъжете. Според народните вярвания кракът на когото е минал през огъня става неуязвим за змийско ухапване. Всичко е свързано с очистителната сила на огъня. Около него се играят хора и се пеят песни, но в стари времена само мъжете са се събирали там.

c