Общество

27 февруари – Международен ден на полярната мечка

27 февруари е Международният ден на бялата мечка. Целта на този ден е да се привлече вниманието на обществото към необходимостта от опазване на вида.

Бялата мечка, наричана още полярна мечка, е бозайник, който обитава само северните арктични крайбрежия и острови на Евразия и Северна Америка. В Антарктида не се среща. Тя е най-големият сухоземен хищник. Обитава Северния пояс, но също и замръзналите брегове на Сибир, Норвегия, Гренландия, Канада и САЩ.

Най-едрите мъжки индивиди достигат тегло над 900 кг., рекордът е 1002 кг. Въпреки тези размери, бялата мечка е много повратлива и е еднакво опасна както на леда, така и във водата. Главата и шията ѝ са удължени, а силно развитите кучешки зъби издават хищния ѝ характер. Козината е прозрачна на цвят, но когато е осветена от слънцето изглежда бяла, с по-дълги, груби и по-къси, гъсти, меки косми, подплатена с дебел пласт подкожна мазнина.

Бялата мечка има много изострено обоняние, тя може да усети миризмата на мърша (например от кит) от разстояние над 30 км. Надушва също и дупката на тюлена, която е скрита на повече от метър под снежната или ледената покривка.

Белите мечки са главно месоядни животни, нуждата им от храна е огромна, особено с приближаването на арктическата зима. Хранят се с риба, тюлени, патици, северни елени и мърша, като обикновено изяжда не месото, а подкожната тлъстина, кожата и вътрешностите.

Белите мечки дебнат плячката си. Новородените тюлени са основна плячка за тях. Майките скриват малките си на метри под леда, за да ги предпазят, но дори и така мечките надушват тюленчетата със свръхсилното си обоняние, със силата на теглото си чупят леда и пъхат муцуните си в дупките. Въпреки това, хищниците не хващат винаги плячката си, защото понякога тюленчетата успяват да се гмурнат бързо под водата.

Когато се спуска по наклонени местности, бялата мечка понякога се плъзга по корем с разтворени задни крайници. Когато тича по леда, ясно се вижда, че бялата мечка е с криви крайници, а пръстите на лапите и са обърнати леко навътре. По този начин животните с голяма телесна маса пазят равновесие, когато се движат.

Като малочислен вид бялата мечка е поставена под закрила. По данни на Световния фонд за дивата природа в света има между 22 000 и 31 000 бели мечки. 

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.