Мария Димитрова от Добрич: Едно богатство на държавата – медицинските специалисти, изтича към Европа

Протест на медицински сестри ще се проведе на 1 март пред Министерството на здравеопазването. Той се организира от Синдиката на българските медицински специалисти. За Про Нюз Добрич председателят му Мая Илиева съобщи, че протестни действия в Добрич няма да се има. Мария Димитрова от Добрич – член на Управителния съвет на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи, акушерка в Многопрофилната болница за активно лечение, сподели, че всеки специалист от областта има има право да изрази волята си и да подкрепи протеста - на работното си място, с лентичка или по друг начин.

Г-жо Димитрова, каква е ситуацията в момента в област Добрич по отношение на недостига на медицински сестри?

Ситуацията е критична от повече от 10 години. Откакто е започнала демокрацията има основно износ на медицински сестри, акушерки и всякакви други специалисти към Европа. Английската и немската системи са държат на нашите специалисти. А вече и в Швейцария отиват и работят наши колеги. Да не говорим за останалите държави в Европейския съюз. Образованието ни е на изключително високо ниво, ние сме особено тачени от европейските партньори на нашата държава. Те ни вземат готови обучени, отиваме и започваме да работим. Т. е. едно богатство на държавата изтича към Европа. И не само ние, а и лекари. Острата криза си пролича особено много по време на пандемията, защото тогава в прав текст започна да се говори за недостиг на сестри, лекари, включиха се студенти. Но това не решава проблемите в страната. Същите тези студенти след това ще заминат да специализират в чужбина, младите колеги ще заминат да работят в чужбина и в България отново ще останем 55 плюс работещи специалисти по здравни грижи.  Което е жалко, защото нашите родители са тук, те ще имат нужда от грижи, така както и самите ние ще имаме нужда някой нас да погледне, някой нас да обгрижва. Такива хора няма да има.

Колко са работещите медицински сестри в областта?

Работещите сестри в област Добрич са 380. През 2006 година, съгласно Закона за съсловните организации, беше създадена Българската асоциация на специалистите по здравни грижи, в която членуват всички медицински сестри, акушерки, фелдшери, рентгенови и клинични лаборанти. Тогава членувахме 1 688 човека, работещи в системата на здравеопазването в област Добрич. Има недостиг не само на медицински сестри. Не мисля, че 11 рентгенови лаборанти могат да покрият цялата област. Те работят във вредна среда, рано се пенсионират и това и изключително малка бройка. Малко са и клиничните лаборанти – 45 за цялата област. Нищо, че общинските съвети на Генерал Тошево, на Тервел и Добрич, както и МБАЛ-Добрич определиха стипендии за хора, които се обучават в тези специалности. Кандидати за нашите професии няма. Докато за учителската професия има много кандидати, защото при тях има плавно увеличаване на заплатите. Те са гарантирани, не са отменени независимо какво е правителството. И тази линия спрямо хората, които работят в просветата, продължава. Но такава линия на поведение към нас няма. Нито има стимул за млади хора, които ще отидат и ще учат нашите професии.

Факт е, че медицинските сестри не достигат. Защото не идват нови хора. От болницата отиват в медицинския център, от там – в детската ясла, от там – някъде другаде. Въртележката е на едни и същи хора, без да има нови. Правят се промоции на нашите професии – и от филиала в Шумен, и от филиала във Велико Търново. Но само като разберат колко години ще учат, каква такса ще плащат и каква заплата ще получават децата казват: „Не ни занимавайте с това”.

Само ниското заплащане ли е причината за отказ от тези професии?

Ние работим тази професия, защото това сме искали да работим. Останахме едни ентусиасти, които не пожелаха да напуснат държавата, а да останат тук и да си упражняват професията. Но колкото и странно да звучи на общността ние не сме лоши хора. Да, изнервени сме, уморени сме, искаме едно „Благодаря” и нищо друго. И когато започнем да говорим казват: „Ама вие говорите само за пари”. Не, ние не говорим само за пари. Ние говорим за отношение и поведение. Не може да се изправят пред тебе, да те обиждат, да ти викат, да посягат да те удрят, ти да стоиш безропотно и да нямаш право на глас. Застанете пред Спешно отделение и вижте на какъв психически тормоз са подложени колегите, които ряботят там. Съгласна съм, хората в болката си искат бърза реакция. Но няма как да стане по-бързо от това. Няма как да чакаш да стане 19 часа и да отидеш в Спешното отделение и да кажеш: „Искам невролог, искам ортопед, искам...” и да ги получиш на секундата. Няма бременна, почукала на вратата, да не е прегледана, независимо за какво става въпрос. Внимателни сме, но трябва да има и отсреща уважение и поведение спрямо нас.

Как ще коментирате случилото се във Враца, където 42-годишна жена почина в Спешното отделение?

Ние не сме демони. Това е кампания, подета срещу нас. Понякога си виновен и защото си си изпълнил служебните задължения. По повод случая във Враца никого не оправдавам. Но той да записва какво се случва вместо да стане и да каже: „Жена ми е в тежко състояние вътре”... Колежката е длъжна да направи тест, защото иначе целият екип задължително излиза в карантина. Свършваш си задачите и си демонизиран и виновен. Тази тънка линия и тази преекспонация на едно нещо, което се случва и не всеки път е проверено от Вашите колеги и се взема само едната гледна точка, донякъде настройва цялото общество.

Как се отрази Ковид-кризата на работата на специалистите по здравни грижи? Налага ли се да се карат много дължи дежурства, по много дни наред да се работи?

Истината е, че отпуските, които ползваме, са кратки, не са 15, не са 20 дни. Вземаме ги на много части, ползваме почивни дни между дежурствата. Ако ме питате дали един човек влиза в един сектор и кара там цял месец без да го смени някой – не, нямаме такива дежурства. Да, може да е кратка почивката, но всичко е в законоустановения срок и се спазва регламентът. Когато липсва някъде сестра има възможност да отиде колежка от друго отделение и да работи. Все пак нашата работа е работа – да се приеме пациентът, да се изпълнят назначенията, да се обгрижи. Когато няма хора има командировки. Но всичко е съобразено с Кодекса на труда.

Как стои въпросът със застаряването в професията Ви?

Какво казах, средната възраст е 55 плюс – за страната, а нашата област не е изключение. Донякъде ни спасяваше близостта с Варна, защото имаше малко връщане на млади хора в Добрич. Но в момента варненските болници също страдат от липса на персонал и като си карат стажа в „Света Марина” няма да дойдат в МБАЛ в Добрич.

Смятате ли, че разкриването на филиал на Медицински университет-Варна в Добрич, в който да се обучават медицински сестри и акушерки, би решило проблема, би задържало младите хора в Добрич?

Силно се съмнявам. Ние имахме нещо хубаво, което работеше – филиалът на Медицинския университет във Варна, но управляващите го закриха. Първо, трябва да има желаещи да учат тази професия. За да има желаещи тя трябва да стане привлекателна. Защо няма недостиг на студенти, които се обучават в Педагогика? Защото професията вече е привлекателна. А тя е привлекателна, защото е добре платена. Ние не възпитаваме така децата си, те сами се възпитават, защото животът така ги учи. Имаш ли пари си добре.