Водещи новини Здраве Общество

Д-р Хинков от МБАЛ-Добрич: Цяло поколение лекари липсва в спешната помощ

15 години от създаването си навърши преди дни, Спешното отделение на Многопрофилната болница за активно лечение в Добрич. За Про Нюз Добрич заместник началникът му д-р Диян Хинков сподели за това с какво се сблъскват ежедневно работещите в болничното звено, за отражението на пандемията, за кадровите проблеми.

Д-р Хинков, бихте ли разказали как бе създадено Спешно отделение на болницата в Добрич?

Точно преди 15 години се промениха самите структури. Спешно отделение до тогава беше към Бърза помощ. Създадени бяха спешни кабинети, които по-късно се преобразуваха в спешни отделения към областните болници. И така функционират вече 15 години. Голяма част от лекарите, които работеха в тях, преминаха към болницата, друга част останаха в центровете за спешна медицинска помощ, получи се едно разделение на колегите.

Колко души в момента работят в Спешното отделение в Добрич?

В момента почти нямаме лекар, който да работи на щат в Спешното отделение с изключение на началника му. Аз самият съм на половин щат, останалите колеги дават дежурства. Това създава една несигурност в графика, особено през тези последни две години, когато Ковид-кризата ни натисна отвсякъде и много колеги излизат в болнични – не само заради Ковид, а и от претоварване. Понеже дежурства дават по-младите колеги се разбутва и графикът на другите отделения в болницата. Много е трудна ситуацията, особено през последната половин година. Да, ние празнувахме 15-годишнината от създаването на отделението, но беше малко тягостно. Бяхме малко хора, от едната страна твърде стари, от другата – младите. Даже се шегувахме – от едната страна сме динозаврите, от другата – агънцата, а по средата няма нищо. Получи се така, че цяло поколение лекари липсва. И то не само при нас, а в здравеопазването в България. Липсват тези, които тепърва трябва да станат най-активни – колегите между 35 и 45 години.

15 години след отделянето на спешната от неотложната помощ научиха ли се гражданите да ви търсят само когато е необходимо? Идват ли много хора, които нямат нужда от спешна медицинска помощ?

 Това е много труден въпрос. Никога населението не е можело да прецизира спешно състояние от такова, което е неотложно. Този проблем върви от годините на социализма. Защото пациентът след като изпитва силна болка се притеснява. Като няма медицинско образование нещата за него са драматични. Понякога се оказва банално състояние, което се овладява лесно. Има го и обратният момент – когато пациентите подценяват спешно състояние. Самият аз съм имал фрапантни случаи, може би два-три, в които в Спешното отделение има викове, разправии, а в същото време човек стои спокойно и чака и пада и умира. Пациентите, които нямат медицински култура, не могат да преценят. Наша е работата да преценим. Друг е въпросът как ще реагира пациентът когато колегата му каже, че не е за спешна медицинска помощ и да отиде на другия ден при общопрактикуващия си лекар или на необходимия специалист. Пациентите трябва да се вслушват в това, което им казват лекарите.

Какви са най-тежките случаи, с които се сблъсквате в Спешно отделение?

Всички възможни тежки състояния в медицината. Ние сме на едно от първите места, ако не и на първо, по съдови и онкологични заболявания в Европа. Пациентите ни много често са с инфаркти, с прединфарктни състояния, с тежки инсулти – както исхемични, така и хемарогични. С всякакъв вид травми – на глава, на гръбначен стълб, на гръден кош, на крайници. Истината е, че Ковид-пендемията създаде една особена ситуация, защото самият вирус явно е с предразположение да предизвиква тромбози, прави усложнения. Покрай вируса, според мен, се увеличиха инсултните заболявания, всички тези усложнения, които дава нарушението в кръвосъсирването. Самият вирус явно променя характера на кръвосъсирването. Другото което е, че той много тежко засяга хора, които са с няколко хронични заболявания. И като се неглижира това състояние и от друга страна са антиваксърските кампании и това, че, видите ли, тя пандемията била измислена, създадоха се предпоставки хората да идват в тежко състояние. Не искам да цитирам имена, но колега, когото аз много уважавам и бих казал, че ми е приятел, който беше дълго време с антиваксърска позиция, в момента е интубиран в Ковид-отделението. Не знам какво трябваше да кажем на хората, за да ни повярват. Ширещата се неграмотност, недоверие към науката, към лекарите, доведоха до повече жертви отколкото биха били ако населението беше реагирало нормално.

Наскоро д-р Ростислава Петрова – специализант в Неврохирургично отделение, сподели в интервю за Про Нюз Добрич, че всеки току-що завършил лекар, за да развие своята кариера, трябва да премине поне за кратко през Спешното отделение? Така ли е? Какво научават при вас младите лекари?

Така е. Аз имам поглед върху колегите, които преминахме през Спешно отделение, и тези, които направо започнаха работа в отделенията в болницата в тесни специалности. Работата в Спешно отделение създава една рутина, в добрия смисъл на думата, в колегите и те могат да се ориентират в патологията от целия спектър на медицината. Докато при лекарите, които направо започнаха в тесни специалности, тази част им се губи. Или остава дотолкова, доколкото сме учили като студенти, но там винаги е било повече теория отколкото практика. Безспорно, добре е младите колеги да преминат през Спешно отделение.

В момента при вас се извършва ремонт за над половин милион лева. Какво да очакват пациентите след края на дейностите, с какво ще се промени Спешното отделение?

Чисто откъм битова гледна точка и функционалност ще бъде много по-добре разположено. Ние имахме не лошо Спешно отделение, но например, чакалнята за пациентите беше пред автоматичната врата. Отделно болницата има доставена апаратура по същата програма, която дойде няколко месеца по-рано. Тя е предпоставка за едно много добро оборудване на Спешното отделение с всичко необходимо. Проблемът, за жалост, е в липсата на кадри. Болницата има изключително добра база да се развие като болница. Сградата е функционално оборудвана. Това, което е като битови условия, като функционалност, не съм го виждал почти никъде. Проблемът е липсата на кадри от това загубено поколение между по-възрастните и по-младите.

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.