Църквата почита паметта на Свети Григорий Богослов

Църквата почита на 25 януари паметта на Свети Григорий Богослов или Григорий Назиански. Той е християнски светец, нарежда се сред най-заслужилите от отците на църквата, близък съратник на много църковни прелати и Василий Велики.

Григорий е син на епископа на град Назианз, от 362 година е презвитер, от 372 година – епископ на град Сасим. Председателства Втория вселенски събор през 381 година. Автор на „Слова за богословите“, духовни стихове и множество послания. Един от създателите на учението за богочовешката природа на Иисус Христос. Оказва огромно влияние на следващите църковни писатели.

Той учи у дома с чичо си Свети Амфилохий. По-късно учи в Назианз, Кападокия, Александрия и Атина. През 361 година Григорий се връща в Назиан и е ръкоположен за презвитер (старейшина или свещеник). Той прекарва време в пустинята заедно с Василий в аскетизъм, но по-късно се връща, за да се грижи за християнските общини в Назиан. Василий по-късно го прави епископ на Сасим. През 378 година Антиохийският събор кани Григорий да стане архиепископ на Константинопол, където предишният архиепископ е починал неотдавна. Григорий приема със съгласието на Василий. По същото време има много ариани и аполинарии в града, срещу които скоро свиква Втори Вселенски събор през 381 година. През 379 година, в нощта преди Великден тълпа от въоръжени еретици внезапно нахлуват в църквата по време на литургия, раняват Григорий и убиват другия епископ.

В своята теология Григорий защитава доктрината за Светата Троица, включвайки Иисус Христос и Свети Дух. Той изтъква, че Иисус не престава да е Бог, когато става човек, нито че губи божествената си природа, когато взима човешка природа. Освен това Григорий твърди, че Христос е напълно човек, с човешка душа.

След смъртта на Свети Григорий е погребан в Назиан. Мощите му се пазят в седалището на Вселенската патриаршия в Цариград, Турция – църквата „Свети Георги“.