Новата матура Образование

Есе по тема 4: „Животът и смъртта” – Живот и смърт са в братска слога

“Живот и смърт са в братска слога” /Пенчо Славейков, слога-синор, граница/

Атанаска Георгиева

Човешкият живот  е преходен. Той има своето начало и своя край, настъпва с раждането и свършва със смъртта. Между  Него и Нея има граница, но те са братски прегърнати, свързани  са като две последователни фази на битието – отсамно и отвъдно. Мисълта за смъртта  дава  друга представа за живота, прави го ценен, максимално го осмисля, превръща го в поредица от  важни, съдбовни избори, които да извисят човека.  Никой не може и не трябва  да избира  кога и как да умре, но може и трябва сам да избира как да живее. Достойният живот  е посветен на една лична или обществена кауза, които  носят своя риск  и  непременно  водят  до  достойна смърт. А тази смърт се запомня, остава като легенда в паметта на поколенията, надарява с безсмъртие.

Животът  борба за  Отечествена свобода е избор на родолюбеца, надарен „със сърце мъжко, юнашко”, непримирим с робството, готов на саможертва, превърнал в приоритет общностното щастие пред личното щастие. Такъв е Ботевият герой от елегията „До моето първо либе”. Първата любов е най-специална, най-красива, най- притегляща, но в екстремни епохи от нея има по-висши ценности. В края на петвековното турско робство, когато кулминира революционната идея, свободолюбивият човек избира Родината пред любимата, отечествения дълг пред интимното чувство, тъжната песен на гората пред нежната песен на жената, постигнатата  от него смърт пред постигащата всички смърт. Изборът е направен преди да започне неговата изповед пред „първо либе” и преди той да поиска ултимативно разбиране и духовна подкрепа. Любовните думи, които искат да го върнат обратно към робското време, са отровни, предишните силни чувства са полуди и не изкусителният женски глас, а горестният народен плач вълнуват душата му. Любовта е необходима, но не е достатъчна, за да осмисли изцяло един човешки живот.Тя трябва да се съизмери и да се изравни с родолюбието, а малкият, домашен, семеен, патриархален свят трябва да се слее с големия, народен, общностен свят на „незабавна, отчаяна,радикална революция”. Призивните глаголи „чуй” и „ запей” търсят приобщаване на любимата към житейската философия на революционера. Смъртта „в бой за свобода” за него е най-голямата награда и в нея той вижда нова любима, нарича я „мила усмивка” и „сладка почивка”. Животът му е сякаш устремен към смъртта, защото за него „Свободните умират, а робите остават живи”.

  По същия начин интерпретира свързаната опозицията живот-смърт и Патриархът на българската литература Иван Вазов. В цикъла от оди „Епопея на забравените” той обезсмъртява Апостолите на националната ни свобода, които са избрали житейската жертва. За тях смъртта като надвременен, вечен живот е най-свидната награда. Вазовата Епопея помни имената на „предтечите сеятели”, на „бащите на нацията” , но своята втора априлска пролет, своя втори звезден миг българите изживяват и чрез подвига на безименните войни, загинали в отбранителната Сръбско-българска война. Неговото най-вълнуващо стихотворение от стихосбирката „Сливница” е „Новото гробище над Сливница”. В баладичния си разговор с покойниците, дали живота си за Родината, той прославя отново жертвеното родолюбие: „Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях и те за теб достойни,майко, бяха и само твойто име кат мълвяха, умираха без страх”.Творбата е от следосвобожденския период,създадена е след Епопеята, когато Вазов вече е огорчен от забравата на подвига. Затова той се чувства задължен да свие „венец от песен жива” , който „няма да завене” и ще обезсмърти масовата жертва на народа герой в защитата на Съединението и държавния суверенитет на свободна България. Жертваният живот и пожеланата смърт заради една национална кауза се прегръщат от достойните народни синове.

Понякога  животът следва една лична, тясна орбита, очертана от любовта. Двамата влюбени изграждат свой свят извън света на другите, откриват щастието  един в друг и заради него се отклоняват от установения ценностен модел, погазват  традиционни  морални норми. Когато личното добро влезе в конфликт с всеобщото, много често смъртта е цената,която трябва да се плати за индивидуалния бунт.За такава забранена любов между Катерина и  Рафе Клинче  разказва Димитър Талев в романа си „Железният светилник”. За да опази честта на семейството, майката Султана убива заченатото в грях дете и с него убива дъщеря си , а майсторът резбар напуска Преспа. Рано е за свободната любов в несвободното, робско време. Още по-жестока е развръзката на съдбовната любов на Елисавета и Иво Обретенович в повестта „Крадецът на праскови” от Емилиян Станев. Жената на полковника не познава това чувство, докато не среща сръбския военнопленник. Оковите на студеното съпружество  допускат появата на другия, на любимия мъж, но превръщат любовта в жертва и живота в смърт. Светът за двама се разпада заедно с разпадащия се свят на враждебността, омразата и агресията. Иво е убит, а Елисавета се самоубива. Въпреки че любовта като силен знак на мира и красотата не оцелява в условията на войната, тя се е случила, променила е живота на двама души, зажаднели за близост, за обич и топлина, без нея животът загубва смисъла си и заради нея си струва смъртта.

Всеки човек тръгва по житейския си път със съзнанието,че той ще свърши, че рано или късно ще дойде слогът, границата, чието прекрачване е влизане в смъртта. Всяко раждане е начало на бавно умиране и не трябва да се губи време, а да се следват високи цели, да се сбъдват смели мечти, да се отстояват благородни каузи, да се изживяват  силни чувства. Такъв пълноценен живот гордо и мъдро ще прегърне смъртта, когато дойде нейното  вечно време.

ТЕСТ С ОТВОРЕНИ И СЪС ЗАТВОРЕНИ ОТГОВОРИ ПО ТЕМА 4 „ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА”

  1. Какво изисква и очаква Ботевият борец за свобода от своето „първо либе”?
  2. Коя война е исторически фон на Вазовото ст.”Новото гробище над Сливница”?
  3. Какъв е жанрът на „Крадецът на праскови”?
  4. Защо любовта на Елисавета и сръбския военнопленник е невъзможна и обречена?
  5. Какво е Вазовото послание с образа на неувяхващия  „венец от песен жива” в ст. ”Новото гробище…”?
  6. Кой мотив НЕ е общ за „Борба” и „До моето първо либе”?

а/ робството  б/ пропиляната младост  в/ властта „обществен тоя мъчител/  г/ борбата

  • Кой цитат НЕ  определя смъртта в „До моето първо либе”?

а/ „ кървава вещица”  б/”мила усмивка”  в/ „сладка почивка”  г/ „кървава напивка”

  • В коя творба водещото чувство е родолюбието?

а/ „Ноев ковчег”  б/” Новото гробище над Сливница” в/ „Крадецът на праскови” г/”Андрешко”

  • Какво художествено средство има в израза „забвеньето цъфти”?

а/ инверсия   б/ метонимия   в/ метафора   г/ олицетворение

  1. Как се нарича повторението на думи в началото на поредни стихове?

а/ литота   б/ градация  в/ алитерация  г/ анафора

 Следващия петък  влизаме в последната Тема 5  от материала по литература за 11 клас –  „Природата в българската литература”. Първата творба по нея е стихотворението „При Рилския манастир” на Иван Вазов.

Рубриката „Новата матура“ е в помощ на зрелостниците от випуск 2021/2022 г. – първите, които ще положат държавен зрелостен изпит по БЕЛ по новата учебна програма за 11 и 12 клас. Осъществява се от Про Нюз Добрич в партньорство с Атанаска Георгиева, преподавател по български език и литература

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.