Васильовден и Сурваки - какви са традициите?

Васильовден, Сурваки, Сурва, Нова година е български народен празник, отбелязващ началото на новата календарна година. Познат е във всички български етнически територии.

На този ден православната църква отбелязва паметта на св. Василий Велики, откъдето идват и наименованията на празника Васил, Василовден, Васильовден. Българската православна църква отбелязва този празник с празнична литургия. Празнуват носещите имената Васил, Василка и техните производни - Васко, Васка, Вълчан, Вълчо, Въльо, Веселин, Веселина, Весела, Васа, Вълко, Веско, Веселка.

Сурваки е един от зимните празници, попадащи в периода на т. нар. Мръсни дни, което предопределя част от обредните практики, изпълнявани на него, сближавайки го с Бъдни вечер и Коледа. Същевременно основният дял от практиките и обичаите, характерни за този празник, са в пряка връзка със схващането му като начало на новата календарна година.

По традиция в нощта преди Сурваки се нарежда празнична трапеза, около която се събира цялото семейство. Задължителните ястия, които трябва да присъстват са баница, погача и свинско месо.

Баницата, наричана още млин в Източна България, зелник в Кюстендилско, булгурник в Хасковско и др., е основното ястие, присъстващо на трапезата. В различните краища на България се приготвя по различен начин, но навсякъде в нея се поставят дрянови клончета с пъпки, като всяко от тях се нарича напр. за здраве, късмет, плодородие и т.н. и според това на кого кое се е паднало, се гадае за състоянието му през идущата година.

Погачата за Сурваки е обреден хляб, голяма прясна безквасна пита, специално направена за тази вечер. Повсеместно в тази пита се слага сребърна пара. След като трапезата бъде прекадена, питата се разчупва на определен брой късове, като всеки един се нарича на член от семейството. Има късове и за къщата, добитъка, Господ и Света Богородица. Според това в кое парче е парата, се определя при кого ще е късметът през годината.

Основният обичай, който се изпълнява на Сурваки е т. нар. „сурвакане“. Изпълняван е навсякъде из българските етнически територии, както и сред живеещите извън тях българи. Обичаят се състои в обредното обхождане на определена територия - махала, квартал, най-често цялото селище, от група „сурвакари“ – малки момчета на възраст 4 – 12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството, както и добитъка, като ги потупват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти.

Почти навсякъде се изпълнява и обичай, известен най-общо под името Ладуване, който също е гадание за женитба. Изпълнява се от момите и ергените, които пускат в котле с вода белязани китки или пръстени. Една мома ги изважда, наричайки при това на кого какъв брачен партньор се пада. Потапянето и изваждането са съпроводени със специални песни, като обичаят обикновено завършва с общо хоро.

На този ден в Западна България, в някои села в Сакар, Добруджа, Родопите и др. се провеждат маскарадни игри.