Младата д-р Моника Белчева от Варна избра да работи и живее в Добрич

Д-р Моника Белчева е от Варна, но от няколко години живее и работи в Добрич. Завършва Медицина през 2017 година в Медицинския университет в морския град. След майчинство от началото на 2019 година работи в Многопрофилната болница за активно лечение в Добрич, където започва да специализира Физиотерапия. Едновременно с това, както всички специализанти, преминава през школата Спешно отделение. Заради пандемията – и през Ковид-отделението. Има дъщеря – Тея, на 4 години, в момента е по майчинство и очаква второто си дете.

Д-р Белчева, през отиващата си 2021 година по повод Деня на българския лекар – 19 октомври, бяхте удостоена с отличието Млад лекар на годината от Районната лекарска колегия в Добрич. Как приемате това признание?

Приех го, първо, с голяма изненада, за мен бе неочаквано. Като цяло изобщо не знаех за самата номинация.

Защо, при положение, че сте от Варна, предпочетохте болницата в Добрич?

Стана по стечение на обстоятелствата. Когато се върнах след първото майчинство, т. е. започнах да работя, място за специализанти имаше в Многопрофилната болница за активно лечение в Добрич. Въпреки краткото разстояние Варна-Добрич ми беше трудно да взема това решение. В началото пътувах, но вече окончателно се устроих в Добрич.

Защо избрахте лекарската професия?

Много е банално, но като всяко малко дете исках да стана лекар, това е една сбъдната мечта.

Покриват ли се очакванията Ви от студентската скамейка, носи ли удовлетворение работата Ви като лекар?

Абсолютно. Според мен удовлетворението трябва да стои на първо място, за да бъдеш пълноценен лекар. Да си изпълняваш съвестно задълженията и да помагаш. Различно е от студентската скамейка. Там не поемаш ти отговорност, винаги има някой до теб. Като усещане е различно. Но когато постигнеш резултат, разбираш, че си е струвало.

А в болницата в Добрич срещате ли подкрепа от по-възрастните и по-опитните си колеги?

Разбира се. Подкрепата в болницата се среща във всички отделения, според мен. Независимо къде попадаш колегите са отворени винаги да помогнат, да съдействат, да те насочат, да решават казуси заедно с теб.

Каква е причината да се ориентирате към Физиотепарията и защо е важен физиотерапевтът?

Физиотепарията е специалност, която почти никога или в много малки изключения може сама да реши проблем. Обикновено той е мулнидисциплинарен, т. е. може да се реши с няколко други специалисти. И това прави Физиотепарията много интересна тъй като има касателство с всички други специалности.

Споделихте, че сте били в Ковид-отделението. За какъв период от време? И там ли бяха най-тежките Ви моменти като лекар?

Попаднах в Ковид-отделението съвсем доброволно в началото на първата вълна, когато беше и първият локдаун, със спирането на плановия прием. Реших, че трябва да бъда полезна някъде. Отидох в Ковид-отделението за три месеца. В последствие реших да остана, защото всеки един кадър там е ценен предвид обстановката. Непрекъснато се увеличаваше заболеваемостта, колеги постоянно излизаха положителни. Налагаха се непрекъснати смени в графици. Така беше в началото. Загубата на пациент е най-трудна. Може би за един лекар това е най-неприятната част. Преживяваш го непрекъснато. Задаваш си въпроси - какво е можело още, всичко ли според възможностите е направено.

А Вие изкарахте ли COVID-19?

Да. Точно когато трябваше да започна работа в Ковид-отделението, същия ден излязох положителна. Сравнително леко беше.

Кои са най-хубавите Ви моменти откакто сте лекар?

Най-хубавото е да чуеш думата „Благодаря” от пациент. Да видиш в очите благодарността. И да можеш да споделиш този момент – с пациента, с близките му.

Какво си пожелавате през Новата 2022 година?

Пожелавам си край на пандемията ако въобще може да се случи. Пожелавам си много здраве, на първо място. И едно хубаво, здраво бебе. На колегите си пожелавам да бъдат здрави, борбени и все така отдадени към професията.