Новата матура Образование

Тема 3: „Обществото и властта” – Пътят нагоре, който води надолу в „Приказка за стълбата” на Хр. Смирненски

„Посветено  на  всички, които ще кажат: „Това не се отнася до мене!”

Атанаска Георгиева
  1. АВТОРЪТ – ЮНОШАТА ПОЕТ, СЛЪНЧЕВОТО ДЕТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПОЕЗИЯ

  а/ Социалнореволюционен поет и прозаик от 20-те години на 20 век;

  б/ Поставя началото на „лявото” пролетарско/работническо/ изкуство, базирано на принципа за социално равенство и справедливост, извоювани чрез борческия конфликт между   бедните и богатите, между обществото и властта;

  в/ Поет на града/урбанист/, при когото градското пространство е топос на социалното и морално зло, сравнено е с „черна гробница”, придобива символиката на тиранин, злодей, хищен, човеконенавистен  властник , „ скрил в студената си пазва хиляди души разбити”;

  г/ Идейно-тематична насоченост на творчеството му – Градът-живот-свят е виновен за страданието на хората от социалните низини, упражнява върху тях антихуманната си, силова власт, обрича ги на физическа и духовна гибел, а спасение на „бедните деца на майката земя”са протестът, бунтът, революцията;

  д/ Художествен метод на изображение – Постсимволизъм, при който познатите от символизма знакови образи са въведени в актуалния за времето след ПСВ контекст и са преосмислени, придобиват ново, вече социално значение;

2. „ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА”

  а/ Жанр

  • Драматургичен, спектаклов  сатиричен разказ, който преобръща позитивните послания на познатия приказен модел; Щастливият край всъщност е нещастно начало, привидно всичко се постига, а в действителност всичко се погубва и загубва;
  • Модерна притча /текст с поука/ за Пътя към Ада, който е постлан с добри намерения, за компромисната подмяна на доброто със злото, на истината с лъжата, на изкачването по стълбата на властта с тоталното принизяване и пропадане на човека, податлив на изкушения;

б/ Анализ на заглавието – Чрез фолклорния жанр „приказка”, без указания за време и място,  универсализира посланията и пряко кореспондира с посвещението на всички,които ще кажат, че разказаното не се отнася за тях; Стълбата е метафора на възходящия житейски път, който е трънлив, залага капани, изправя човека пред изпитания и може или да го издигне, или да го провали, или да запази човешкото у него, или да го обезчовечи, ако той не е ценностно стабилен;

в/ Основана тема

  • Облогът между човека и дявола,чиято цена е покупко-продажбата на човечността;
  • Човешкото социално отродяване и нравствено обезобразяване, прикрити зад маската на благородни,хуманни стремления;
  • Ценностната деградация на човека, тръгнал да отмъщава на властниците , поддал се на властовото изкушение и продал и себе си, и обществото от обезвластени;

г/ Основна идея

  •  Изкачването нагоре с продажничество е сгромолясване надолу  в морален смисъл;
  • Човекът, забравил кой е, какъв е, какви са целите и идеалите му, става жертва на хитрия дявол, на древния и вечен изкусител и подменя своята самоличност, става един от тези, срещу които се е борил, уеднаквява се с враговете си;
  • Без верни нравствени ориентири в живота, без истински слух, зрение, сърце и памет, с предателство и себепредателство човек погубва себе си;
  • Богатството и властта много дават, но повече отнемат, ако са постигнати с безчестие;
  • „Властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно” /Монтескьо/;

д/ Сюжет и композиция –  наддаващ полемичен диалог между човека и дявола, в който дяволското унищожава човешкото;

     Застанал  в подножието на стълбата, „млад момък с изправено чело и стиснати  юмруци”  се кани да отмъсти на „ония горе”, на виновните „принцове и князе” за съдбата на „сивите тълпи на мизерията”. Пресрещнат от дявола с въпроса „Кой си ти?”, той се самоопределя като „плебей по рождение и търси разплата, но за да върви към целта си, дава като откуп на изкусителя всичките си сетива и органи на духовността. Престава да чува риданията на своите братя, да вижда „голите им кървави меса”, да чувства страданията им, да помни дадения обет за справедливост, за обществена реакция срещу несправедливата власт; Негативното, ренегатско преобразяване завършва на последното стъпало  с контрастната автохарактеристика: „Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя… О колко красива е земята и колко са щастливи хората!“

Тема 3: „Обществото и властта в българската литература” – Обобщение

Властта е лицето на една държава пред обществото. Ако властта в различните й проявления е силна, тя няма да бъде в конфликт с обществото, но ако е силова, ако не е социална, а диктаторска, сблъсъкът  й с обществото е естествен,закономерен и неизбежен.

  В социалнореволюционното си стихотворение „Борба” поетът войвода Хр.Ботев разобличава „обществен тоя мъчител” и институциите,които го подкрепят ,за да държи поробения български народ и цялото човечество в подчинение и тотална несвобода.Но според него точно властническият произвол и робството във всички аспекти раждат идеята за жертвоготовната освободителна борба.

  Държавната власт – мащеха за бедните и онеправданите предизвиква тяхното недоволство, протест, спонтанен бунт. Това е посланието на Елин-Пелиновия разказ „Андрешко”. Щом е оставен сам в житейския лабиринт и е обречен на глад и мизерия, селянинът ще си присвои ролята на социален и морален съдник на властниците, за да възстанови потъпканата справедливост.

  Властта е враг на обществото, когато е егоистична и самодоволна.За да запази диктата си, тя подкупва свои доскорошни врагове, издига ги по социалната вертикала и с цената на обезчовечаването и социалната нечувствителност  ги превръща в поддръжници на своята противообществена управленска система. Младият Христо Смирненски заклеймява ренегатството в модерната си притча „Приказка за стълбата”.

Рубриката „Новата матура“ е в помощ на зрелостниците от випуск 2021/2022 г. – първите, които ще положат държавен зрелостен изпит по БЕЛ по новата учебна програма за 11 и 12 клас. Осъществява се от Про Нюз Добрич в партньорство с Атанаска Георгиева, преподавател по български език и литература

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.