Четвъртък, 28 март 2024

28.03.2024

Последвайте ни

Обричат на гибел езиковите центрове, алармира собственик на школа от Добрич

Собственик на езиков център от Добрич пита здравния министър защо за образователните школи ограниченията са най-сериозни.

В отворено писмо до министъра на здравеопазването проф. Асена Сербезова Любомир Иванов, управител и собственик на езикова школа „Зная.бг“  гр. Добрич, заявява, че „с оставянето на школите да работят при крайни ограничения, обричате на гибел центрове, където децата ходят с голямо удоволствие“. Той недоумява защо се позволява дискотеките да работят на пълни обороти, кафенета, ресторанти, кина, театри, стадиони да се посещават от стотици, дори  хиляди клиенти, но за езиковите школи ограничението е за максимум 5 деца, които да са на разстояние 1.5 м едно от друго. Още повече, че те са ежедневно тествани и  доказано здрави.

„Или ни затворете и ни компенсирайте, или ни позволете да работим при равни условия“, заявява Иванов.

С пълния текст на отвореното писмо можете да се запознаете по-долу:

ДО
ПРОФ. АСЕНА СЕРБЕЗОВА
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
ГР. СОФИЯ

ОТВОРЕНО ПИСМО

УВАЖАЕМА Г-ЖО МИНИСТЪР СЕРБЕЗОВА,

Като управител и собственик на езикова школа „Зная.бг“  гр. Добрич желая да изразя своята подкрепа за необходимостта от категорични противоепидемични мерки и засилен контрол върху спазването им.

С това писмо, обаче, искам да изразя и недоумението си от голяма част от тези мерки, които меко казано са „майка за едни и мащеха за други“. С цялото ми уважение към всички институции в България, желая да получа писмен отговор с обяснение защо дискотеките работят на пълни обороти; защо ограниченията в бензиностанциите са до 12 човека; защо кафенета, ресторанти, кина, театри, стадиони работят с дори около стотин или хиляда клиенти, но върху езиковите школи е наложен „мораториум“, който ни позволява да имаме до максимум 5 деца на разстояние 1.5 м едно от друго. Защо в болниците, където ходят болни хора, това разстояние е 1 м, а на здрави деца, които биват тествани (по Ваша препоръка) ежедневно и са доказано здрави, трябва да спазват дистанция, която доказано пречи на тяхното развитие като част от обществото?

Започвайки писмото си с подкрепа към мерките, изразявам все повече недоумението си защо пряко или не се пречи на образователните центрове да вършим своята работа съвестно. Имайки предвид потискането на бизнеса и по-високите цени за промишлен ток, остава едно чувство на неравнопоставеност между всички слоеве в държавата. Бих желал да намеря логика във всичко това и да подкрепя Вашите решения, но това няма как да стане с днешна дата, тъй като липсват отговори на следните въпроси:

  • Защо ограниченията са най-големи за езиковите школи, в които ходят здрави деца, тествани на ежедневна база и прекарвайки деня си с още 20-25 деца в клас или в групата в детската градина? С какво децата в езиковата школа се различават от децата в училищата, след като това са именно тези деца?
  • Защо след като сме най-пряко засегнати от мерките, не се оказва никаква финансова подкрепа, имайки предвид продължаването на ПРОМЯНАТА в цените на тока?
  • Защо мерките биват сменяни почти ежедневно и не се поемат разноските по причинените неудобства, често и те финансови?

ПРИМЕР: Започвайки учебната година имахме трима учители. В процеса на развитие един учител трябваше да бъде освободен в средата на срока, защото няма зелен сертификат (решението, за който беше взето впоследствие). Същият този учител работи всеки ден в училище с голям процент от децата, които посещават школата.

Тук остава един много тежък въпрос – кой и на каква база съчинява тези мерки, в които липсва здравият разум.

Без да смятам себе си за капацитет и не се съмнявам в заслугата Ви да сте на този пост, но масово (тук съм убеден, че говоря от името на колеги и родители) не можем да разберем на каква база са тези мерки за езиковите школи.

Тук остава усещането за двоен аршин и не виждаме никаква промяна. Явно, тъй като сме много малка и не толкова гласовита част от обществото, нямайки масовo представители с преправени corpus humanum, оставаме безопасната част за всяка власт.

Апелът ми към Вас и Вашите колеги е да преосмислите мерките за детските центрове в Р България, тъй като това са местата, където се развиват нашите и Вашите деца и именно те са бъдещите министри на здравеопазването, образованието и прочие.

Сигурен съм, че това писмо би било одобрено от цялата колегия, защото усещането за репресия върху най-тихия бранш се засилва с всеки изминал ден. С ясното съзнание, че голяма част от мерките не са били взети и решени от Вас и Ви „посрещат“ постфактум, имахте достатъчно време, за да направите нужните промени. Вярвам, че е пропуск от невнимание, за който винаги има решение.

Моля вземете това решение и помогнете на образованието, защото то има крещяща нужда от помощ. Преминаването към онлайн-обучение е това, от което се страхуват родителите и са категорични, че те не биха записали детето си на езикова школа, за да бъде то обучавано пред монитор, където крайно нездравословно минава така или иначе голяма част от ежедневието на децата. Точно тези родители предпочитат децата им да бъдат в клас с още 20 деца, но не и да платят за поредно онлайн-обучение.

С оставянето на школите да работят при крайни ограничения, обричате на гибел центрове, където децата ходят с голямо удоволствие (с най-голямо желание бих Ви препратил снимков и видео материал, в който да видите изразено желанието на децата НИ). Или ни затворете и ни компенсирайте, или ни позволете да работим при равни условия.

С пожелания за Весела Коледа и успешна 2022 година!

24.12.21                                                        С уважение,
гр. Добрич                                                        Любомир Иванов

c