Новата матура Образование

Тема 3: „Обществото и властта” – Народ и държава в разказа „Андрешко” на Елин Пелин

„Трябва да му се помогне на човека….Не може инак!”

Атанаска Георгиева
  1. АВТОРЪТ  –  ПЕВЕЦ НА БЪЛГАРСКОТО  СЕЛО

  а/ Димитър Иванов Стоянов, който сам избира за себе си творческия псевдоним Елин Пелин,фолклорно римуване на горчивата билка пелин, превърната в метафора на горчивия селски живот на прехода на  двете столетия- 19 и 20 век, когато се разрушават селският бит и душевност в условията на установяващата се  буржоазна  власт в свободна България;

 б/ Най-сладкодумният български разказвач, който заема средищно място след Иван Вазов и преди Йордан Йовков и предвижва разказния жанр към имперсонален, обективен стил;

 в/ „Реалист без химери”/Иван Мешеков/, който всестранно, енциклопедично пресъздава живота в българското село, връзката му с което не е литературна, а е социалнородствена;

 г/ Основна в разказите му е социалнокритичната селска тема, проблематизирана от сиромашката неволя, спонтанния протест на селячеството срещу несправедливата, антихуманна власт и непресъхващото жизнелюбие и мечтателност на селския човек в неговото затворено общество;

 д/ Като селянин по произход, писателят оформя генерално послание, че оставен без държавна опора и подкрепа в капитализиращия се, хищен житейски лабиринт, селянинът сиромах воюва сам и в трудната битка с държавата мащеха проявява своята активна натура , стоицизма и виталността си;

 е/ Художествен метод на изображение – социален реализъм, изграждащ достоверен мозаечен портрет на страдалеца, бунтаря и мечтателя, на три човешки типа в ролята им на социални и морални съдници на грабителската власт;

  • РАЗКАЗЪТ „АНДРЕШКО”

 а/ Жанр – реалистичен разказ за бунтарството като естествена, самосъхраняваща реакция на селянина, заемащ единия полюс  в разделената на бедни и богати държава, в която властимащите нехаят за съдбата на обезправените;

 б/ Анализ на заглавието – Назовава главния герой; Името Андрей означава смел,мъжествен човек, а умалителната му форма надтекстово подсказва социалната незначимост на селянина предвид общественото разделение;

 в/ Основна тема

   – Сблъсъкът на двата противопоставени свята : чиновническия – властнически, надменен, агресивен, и селския – природно мъдър, ироничен, жилав, устойчив, солидарен в отстояването на своето разбиране за обществена справедливост;

  – Словесната  схватка между съдия-изпълнителя като представител на властта, на закона, и селския каруцар Андрешко като изразител на оцеляващата хитрост на своето съсловие;

  – Раздалечаването и различаването на двама души в социалнопсихологически и в нравствен план;

  – Противопоставянето село-град като топоси на страданието и на доволството, на неправдата и на властта, която я налага;

г/ Основна идея

  • Различните социални роли изграждат различни до конфронтация образи на селянина и гражданина и нагнетяват враждебно напрежение и омраза;
  • За държавните чиновници, облечени във власт, селяните са лукави хитреци, лъжци,пияници,дяволи, пропаднал народ, длъжен „да храни” държавата, а за сиромасите властта е основен източник на глад, мизерия, нищета, грабителство и насилие;
  • Зад  управляващите обикновеният, социално бедстващ човек вижда единствено опасност и заплаха за себе си, отключва и активизира съпротивителните си сили и търси сам спасение по пътя на опълчването;

д/ Сюжет и композиция – Елин-Пелиновият разказ е построен на основата на диалог и пейзаж, като диалогът характеризира героите, а пейзажът разкрива косвено, метафорично авторовата хуманистична и демократична позиция.

-Съдия-изпълнителят идва от града в селото на Андрешко, за да вземе житото на неговия съселянин Станой за неплатени към държавата данъци, в обидните си думи унижава човешкото достойнство на бедняците и Андрешко,воден от човешка солидарност, решава да помогне на своя брат по съдба, като изостави грубия,безчовечен чиновник в блатото и предупреди Станойчо за опасността;

– Конфликтният разговор разкрива нечовешката и човешката същност на хората от двете страни на социалната бариера, издигната от властта, и мотивира обществения бунт на селячеството;/ „…властта се лесно не лъже! Пипа тя – здраво пипа! За вас камшик, руски камшик – така ще се оправите!    И  „Трябва да му се помогне на човека…не може инак!”/

е/ Герои в разказа

  •  съдия- изпълнителят, градският чиновник във вълчи кожух и с вълчи нрав;
  • селският каруцар Андрешко, който олицетворява човешката отзивчивост, съпричастието към чуждата беда и справедливото съдничество;
  • Станой – присъства косвено като обобщен образ на беднячеството;

През следващата новогодишна седмица Про Нюз Добрич ще излъчи две публикации в рубриката си Новата матура” по БЕЛ. Във вторник  очаквайте третата творба по темата „Обществото и властта” – „Приказка за стълбата” на Христо Смирненски и обобщение по Тема 3, а в петък – тест от въпроси със затворени и отворени отговори  и ЕСЕ  със заглавие „Власт и безвластие”.

Скъпи зрелостници, това са вашите подаръци за Нова година от нас!

Рубриката „Новата матура“ е в помощ на зрелостниците от випуск 2021/2022 г. – първите, които ще положат държавен зрелостен изпит по БЕЛ по новата учебна програма за 11 и 12 клас. Осъществява се от Про Нюз Добрич в партньорство с Атанаска Георгиева, преподавател по български език и литература

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.