Водещи новини Култура Общество

Какво представлява бъдникът и какви хлябове се приготвят за трапезата на Бъдни вечер?

За празничния огън на Бъдни вечер мъжете приготвят „бъдник” – дълголетно, здраво, дъбово /или крушово/  дърво, което стопанинът на всеки дом трябва да отсече. В единия край се пробива дупка, слага се зехтин, тамян и вино, запушва се с клин, след което дървото се увива в бяло платно, намазва се с осветено масло и така миросано, то вече е готово, за да бъде запалено тържествено вечерта и да гори цяла нощ в огнището. Сбирал сок от земята и сили от слънцето, извисил се до небесата, бъдникът символизира митологичното космическо дърво. В тази най-свята нощ на бъдното, на очакването и надеждата той ще бъде връзката  между небесното и земното, символ на живота и път към света на прадедите. По него ще гадаят, по него ще слезе Млада бога, за да бъде светлината във всеки дом и всяко сърце:

„Ой те  дръвце, право дръвце,

де си расло толко тънко,

толко тънко, та високо.

Отговаря тънко дръвце:

Я съм, моме, златно дръвце,

златно дръвце плодовито:

ще порасна дор до небо,

клон ще пусна дор до земя,

лист ще листна  дребен бисер,

цвят ще цъфна  чисто сребро,

род ще родя сухо злато!

Слез ще  по мен  Млада бога,

ще дарува добра дарба…”

Коледните хлябове са изключително разнообразни по форма, украса и названия. Те са символ на здраве и живот, плодородие и изобилие, начало на новата слънчева година. Според прeдназначението си и функцията в обичая те могат да бъдат обособени в три групи. Хлябовете, посветени на самия празник – Бъдни  вечер и Коледа, се наричат „богова пита”, „боговица”. Обикновено те са с кръгла форма – символ на слънцето и на един ограден и защитен, непристъпен за зли сили земен свят, и са „нашарени” най-често с кръстен знак. С богата пластична украса се отличават хлябовете, посветени на дома и стопанството. Различните орнаменти и изображения, моделирани от парченца тесто, символизират труда на селянина, надеждата за плодородие и честити дни и определят многообразието от названия на хлябовете – „къща ”, „нива”, „харман”, „рало”, „кошара”, „лозе” и др. Венци от вечнозелени растения, нанизани на червен конец пуканки, орехи, сушени плодове, стрък чeмшир или босилек красят кравая за станеника. С особено старание са приготвяни моминските краваи, с които всяка девойка посреща и дарява своя избраник от коледарската дружина и засвидетелства своята любов и умения. Свършат ли с обиколката на селото, коледарите подреждат „витите-превити” краваи, наддават за тях, като всеки се старае да откупи хляба на своята любима.

Лена Кирилова, главен уредник в Етнографска къща – Добрич

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.