Новата матура Образование

Тема 3: Обществото и властта в българската литература „Многопосочното и повсеместно робство в услуга на властта в ст. ”Борба” на Христо Ботев

„Светът, привикнал хомот да влачи, тиранство и зло и до днес тачи…”

Атанаска Георгиева
  1. АВТОРЪТ – ПОЕТЪТ  ВОЙВОДА

         а/ Поет, публицист, журналист от периода на високото, късно Българско възраждане – 60-те,    70-те години на 19 век;

        б/ В стихотворенията, статиите, очерците, фейлетоните си представя възгледите за

 „незабавна, радикална и отчаяна революция” по националния въпрос на българската възрожденска интелигенция;

        в/ Интерпретира опозиционната тематична двойка „робство-борба за свобода” в три аспекта: национален, социален и духовен; Робството е упражнявано от тиранина, който „върлува,безчести край наш роден”, подклаждано е от „ подъл чорбаджия, за злато търговец жаден”, проповядвано  е от „поп с божа литургия” и е поддържано  от „слепци с очи”;

        г/ Според неговата свободна гражданска позиция

       – Робството подкрепя властта и унищожава обществото. Властниците управляват примирените роби по дух , които не са и не могат да бъдат общество;

      – Жертвоготовната борба за свобода против властта е единствената  спасяваща алтернатива за обществото;

2. СТИХОТВОРЕНИЕТО „БОРБА”

  а/ Жанр – социалнореволюционно стихотворение с елементи на елегия и сатира, в което темата робство като установено от властта статукво има наднационални, общочовешки измерения; Ботевият лирически герой говори и като патриот, и като гражданин на света;

  б/ Анализ на заглавието –  Изведено е от поантата/финала/ на текста  и откроява втория тематичен полюс на Ботевата поезия – освободителната борба за реабилитация на обществото пред тираничната власт;

 в/ Основна тема

      –  Всеобщият робски модел на съществуване, наложен от властта „у нас” и в „светът,привикнал хомот да влачи”;

      –  Времевата и пространствена неограниченост на отнетата свобода чрез онази”свещена глупост” на страха, покорството и търпението;

      –  Узаконеното потисничество, защитено от псевдоавторитета на всички властови институции : държава, църква, училище, журналистика, които сковават „ ум човешки…навек в окови тежки”;

  г/ Основна идея – По вина на робството и поробителите- „обществен тоя мъчител” , на когото

„ и поп, и черква с вяра слугуват, нему се кланя дивак учител и с вестникарин зайдно мъдруват”, се деформира човешкото у човека, разгражда се обществото, загубват се верните му ориентири за добро и зло, за праведно и грешно, за истина и лъжа, но точно в условията на тази тотална несвобода се ражда спасяващата освободителна идея;

  д/ Сюжет и композиция –

  •  Разговор-размисъл на просветения,гневен, свободомислещ човек със самия себе си за преобърнатия модел, при който „ в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди!”
  • Констатация и обобщение за постигнатото от всички власти чрез „лъжи свети” ценностно изкривяване, при което не можеш „ от сън мъртвешки….свестен човек събуди”, защото „свестните у нас считат за луди”;
  • Философско и социално разсъждение за  действителността, в която от древността до днес

 „ лъжа и робство на тая пуста земя царува” и всички власти: изпълнителна, законодателна,съдебна,медийна  погребват обществото;

е/ Лирическа поанта – „ И в това царство кърваво, грешно…кипи борбата и с стъпки бързи върви към своя свещен конец…Ще викнем ние:”Хляб или свинец!” – Изборът на самоотвержената борба е спасяващо необходим за отделния човек, за обществото, за народите срещу всяка диктаторска власт; Свободата и смъртта са равнозначни понятия, когато трябва човечеството да защити и отстои себе си;

ОТГОВОРИ НА ОТВОРЕНИТЕ ВЪПРОСИ  НА ТЕСТА  КЪМ ТЕМА 2  „МИНАЛОТО И ПАМЕТТА”

  1. Оди;
  2. Паисиевата  История проследява историческия живот на двете предишни, свободни, велики български държави и начертава нови върхове на нацията в борбата за държавна независимост ;
  3. Мойсей, който води евреите към Ханаан с Божиите заповеди в ръце;
  4. Миналото трябва да се помни, да се знае, за да възпитава настоящето и да предначертава бъдещето;
  5. Историята помни избирателно и забравя тези, незнайните, анонимните, които я създават;
  6. Справедливата кауза, която е цел и смисъл, изравнява големите и малките;
  7. Оксиморон;
  8. Библейският Ноев ковчег спасява живота чрез най-добрите му екземпляри, а съвременният Ноев ковчег на съзнанието спасява човека чрез паметта за доброто и злото;
  9. Няма единен, последователен сюжет и общи герои, но е „съшит”, обединен от еднаквите истории и от авторовия глас за поуката на  миналото, оцветено в бяло и черно;
  10. Без  верни изводи от миналото, ще пострадат и настоящето, и бъдещето;

Следващия петък очаквайте представянето на разказа „Андрешко” на Елин Пелин и притчата „Приказка за стълбата” на Христо Смирненски по тема 3: „Обществото и властта”

Рубриката „Новата матура“ е в помощ на зрелостниците от випуск 2021/2022 г. – първите, които ще положат държавен зрелостен изпит по БЕЛ по новата учебна програма за 11 и 12 клас. Осъществява се от Про Нюз Добрич в партньорство с Атанаска Георгиева, преподавател по български език и литература

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.