Земеделците от област Добрич искат Закон за браншовите организации и Закон за кооперирането

Трябва да бъдат осъвременени Законът за кооперациите и Законът за ползването на земеделска земя.

Добруджанският съюз на зърнопроизводителите постави пред депутатите от област Добрич в новия Парламент проблемите в сектор „Земеделие“ и очакванията си за законодателни инициативи. Това стана на среща преди дни, в която се включиха всичките шестима народни представители от района – Йорданка Костадинова, Галина Събева, Деница Сачева, Мая Димитрова, д-р Ивайло Христов и д-р Хасан Адемов.

„Идеята ни бе, тъй като на повечето от тях не им е много познат сектора, да кажем какви са проблемите и какво очакваме да се случи, от какви законодателни промени имаме нужда, за да работим по нормален начин. Считам, че срещата бе полезна. Тяхната функция е да защитават региона – аз така разбирам ролята на народния представител“, сподели за Про Нюз Добрич председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова.

Създадена е група, която ще поддържа връзка с депутатите, по отношение на законодателни инициативи, които биха били от полза за сектора. От страна на Съюза е заявена готовност за съвместна работа и представяне на становища, свързани с бранша.

„От новото Народно събрание очакваме Закон за браншовите организации. Такъв никога не е създаван. И Съюзът, и Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/ многократно са заявявали, че има голяма нужда от такъв закон, за да работи системата както трябва“, заяви Жекова.

От сектора ще настояват и за осъвременяване на Закона за кооперациите, който е от петдесетте години на миналия век и е морално остарял.

„Законът за ползването на земеделска земя е много пъти променян, но също има нужда от осъвременяване. Има неща, които трябва да бъдат премахнати – например това, че по сегашния закон не могат да бъдат правени комасации с длъжници на ДФ „Земеделие“. Това създава големи диспропорции в землищата. В община Добричка например има поне десетина землища, които страдат от този закон“, посочи Жекова.

Закон за кооперирането пък въобще липсва в България. „Кооперативите в Западна Европа например са силно развити. Кооперативът всъщност дава възможност на малките фермери да излязат на пазара и държавата стои зад тези кооперативи, подпомага ги. Това е едно от нещата, които могат да се направят за малките семейни стопанства - да имат те законово основание лесно да се кооперират, да продават, излагат и изнасят в чужбина продукция заедно. В момента това при нас липсва“, изтъкна Радостина Жекова.

Друг проблем е свързан с новата Обща селскостопанска политика, която влиза в сила от 2023 година. „Към момента никой не е наясно с параметрите й, а ние в сектора трябва да имаме време да се подготвим за новите изисквания и всичко във връзка със зелените политики“, каза още Жекова.

Тя посочи, че Националният план за възстановяване и устойчивост е върнат от ЕС с много забележки, а той има и част „Земеделие“. „Макар и малка, тя също трябва да се преработи. В крайна сметка Планът е ключов за България. За съжаление от него отпадна проектът за реконструкция на държавния хидромелиоративен фонд, а НАЗ твърдо стоеше зад рехабилитацията на „Напоителни системи“, защото земеделието без напояване е невъзможно и 2020 година го доказа. В цял свят се развива поливно земеделие. Няма как да правим зеленчукопроизводство и овощарство без напояване“, заяви Жекова.

Тя се надява срещите на депутатите с представители на сектор „Земеделие“ да станат регулярни и законотворците да търсят и да се допитват до бранша. Договорено е в тези разговори да участват и професионалисти от групите в НС.