Водещи новини Здраве

Тъщата от Добрич, която дари бъбрек на зет си: Молех се да бъда подходящ донор

Уникален жест направи Ганка Тодорова от Добрич, която даде втори живот на зет си като му дари единия си бъбрек. Дори самите лекари останали изненадани от подобен акт да добрина.

Жената обаче е категорична, че за миг не се е замисляла, когато станало ясно, че са съвместими.

„Какво да се замислям? Аз бях инициатор, сама предлагах да направим изследвания. Денонощно се молех да съм подходящ донор. Молех се да се случи“, сподели пред Про Нюз Добрич тя.

През октомври в клиника в Истанбул се осъществи трансплантацията, при която Ганка дари бъбрек и така спаси живота на 43-годишния съпруг на дъщеря си и баща на две деца Росен Иванов.

Самият той разказа, че според координаторката на клиниката никога досега не се е случвало тъща да дари орган, за да спаси зет си.

„Жена съм и майка на две деца. Росен ми е зет, но го обичам като син. Нарича ме „майко“, което за мен е уважение и ме разтапя. Той е много трудолюбив, обичлив, отзивчив. Съдбата така е решила – да страда от бъбречна недостатъчност. Майка му е починала от това. Отгледал го е баща му. Като го гледах как страда – през ден на хемодиализа, сърцето ми се късаше. Молех се от сутрин до вечер да бъда подходящ донор за него. Не само аз, много приятели, познати, непознати, също се молеха. И помогнаха кой с каквото може. Ние сами нямаше да се справим. Господ чу молитвите ни и чудото стана. Сега Росен е щастлив, радва се на децата, на жена си, на живота. Много ми е благодарен“, сподели развълнувана Ганка.

 „Аз съм доволна, че успях да помогна. Ние жените даваме живот. Затова реших да го направя без да се замисля. Само се молех нещата да паснат и да съм подходящ донор. Ние сме благодарни на всички хора – приятели, познати и непознати. Всеки, кой с каквото можа, помогна. Не само със средства, но и с морална подкрепа. За наше голямо щастие чудото се случи. Реално по този начин дадох живот за трети път“, казва жената и в гласа й се усеща огромното й вълнение и напиращи сълзи.

„Аз си го обичам момчето. Той е толкова добродушен и заслужава да му помогна, щом мога. Дори да не ми е зет, а братовчед или само познат. Щом можеш, помогни, на когото и да е“, вярва тя.

Разказва, че, когато приключила трансплантацията, нея я качили в болнична стая, а Росен останал в реанимацията. „Знаете ли как съм чакала да ми кажат, че всичко при него е добре, че трансплантацията е успешна. Той заслужава всичко, което направих“, категорична е жената.

По думите й след трансплантацията Росен дори се е разхубавил, напълнял. „Беше отслабнал, едва ходеше, а дъщеря ми – Светлето, го подкрепяше. Сега той вече си кара колата, води децата – малкия на карате, а големия на танцова“, продължава разказа си Ганка.

Споделя, че се чувства добре. Усеща болки на мястото, където е   операция, но не се налага да пие специални лекарства или да пази диета. Само трябва да води здравословен начин на живот.

Работила е дълги години в птицекомплекса „ЯЙца и птици Зора“ – Дончево. Именно там се пенсионирала. Но продължила да работи. До 7 октомври, когато отпътували към Турция за трансплантацията. Сега е в болнични, но колежките й всеки ден й се обаждат и споделят колко им липсва.  „Хубаво е когато се чувстваш търсен, необходим на някого“, признава развълнувана Ганка.

Щастлива е и от грижите на близките си, особено на внуците. Децата на Росен и Светла са в трети и осми клас. Сега те с особено внимание и грижа се отнасят с баба си. Пазят я, постоянно я целуват и прегръщат в знак на благодарност. „Никога няма да те забравя, ти такова нещо направи за нас“, споделял баткото.

Ганка разказва случка от Истанбул, по време на трансфера между болницата и хотела. Когато се качила, вътре имало българи и те я поздравили на български език. Семейство от Бургас. Впоследствие разказали, че предния ден мъжът чул, че българка станала донор на зет си. Жена му го обвинила, че нещо не е разбрал. Предположила, че е дарила бъбрек  на дъщеря си.  Когато Ганка обяснила, били изключително изненадани. Казаха такива думи, че в колата ми текнаха сълзите. Не зная дали има други случаи, но няма да са много, споделя тя.

„Аз вече съм на пенсия, видяла съм и хубаво, и лошо. Дори и да се случи нещо с мен, аз съм си изживяла голяма част от живота. Ще съм доволна, че съм направила нещо за младите, за децата, за дъщеря ми и най-вече за Росен. Между него и мен, избирам той да има шанс да живее“, доверява Ганка.

Казва, че, когато човек има възможност да помогне, не бива да се замисля.

„Независимо дали с дума, с пожелание, със стотинки, но да помогне. Това е капка надежда. Зная какво е.  Хващахме се като удавник за сламка. Затова казвам, че хората не трябва да се замислят. Нека да помагат, за да се случва чудото“, призовава тя.

„Усещането след това е несравнимо, след като си успял да спасиш живот. Забравяш всяка болка“, добавя тъщата, дарила с втори живот бащата на внуците си. 

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.