Петък, 29 март 2024

29.03.2024

Последвайте ни

Чудеса: Баща на две деца от Добрич живее втори живот след трансплантация на бъбрек

„Това е нов живот. Чувствам се свободен и пълноценен човек“, така 43-годишният баща на две деца Росен Иванов Димитров от Добрич сподели усещането си, след като претърпя успешна бъбречна трансплантация. Тя стана факт, благодарение на жеста на неговата тъща, която дари единия си бъбрек, за да може той отново да се радва на семейството си.

Трансплантацията в клиника в Истанбул през октомври продължила 4 часа и  преминала много успешно. Сега Росен е диспансеризиран във Варна, там ходи на прегледи.

Диагнозата „хронична бъбречна недостатъчност“ му е поставена през 2019 година и това напълно променя живота му.

„След това трябваше три пъти седмично по четири часа да съм на хемодиализа, след което се чувствах крайно изтощен. Не можех да се храня, не можех да пия много течности, сънят ми беше нарушен заради странични ефекти“, припомня си Росен. Той се тревожеше за двете си прекрасни деца Ивайло – на 14 г., и Георги – на 9 г., както и за съпругата си Светла, защото знаеше, че те имат нужда от обичта и подкрепата му.

Операцията и съпътстващите я дейности продължили 7 дни. На седмия ден го изписали, но трябвало да се яви на два задължителни прегледа.

Жена от Добрич дари бъбрека си и спаси живота на бащата на внуците си

„Нямаше смисъл да се връщам в Добрич и след два дни отново да съм в Турция. Затова останахме още 7 дни. На 14-ия ден се прибрахме. Децата бяха щастливи, че мама и татко са у дома. Ние ги изненадахме, защото до последно не казвахме, че ще тръгваме от Турция. Изненадахме ги на сутринта, когато се прибрахме. Когато те се събудиха, ние си бяхме у дома. Бяха много щастливи“, припомня си Росен.

„Всичко към момента изглежда прекрасно. Изследванията са много добри. Аз се чувствам много добре. Дано да е така и занапред“, сподели щастливият мъж. Разказа, че още първия ден след трансплантацията диализите приключили.

Аз се чувствам добре, съпругата ми е спокойна, децата ми също са спокойни. Ходят на училище с интерес и се връщат с интерес, защото знаят кой ги чака у дома. Весели са, играят. Когато е хубаво времето, сме навън.

Трансплантацията му дава шанс за втори живот. „Мога да правя всичко и да се храня, много по-спокоен съм вкъщи – както аз, така и децата и жена ми. Излизаме на разходки. Надявам се напролет да попътуваме с колата. В момента всичко е прекрасно“, споделя мъжът. Очаква след време да може да се върне и на работа. Трябва да се пият лекарствата, които са животоподдържащи.

Не мога да опиша благодарността, която изпитвах, когато приключи трансплантацията и лекарите ми казаха: “от тук нататък вече ти си здрав човек“. Беше неописуемо“, връща лентата назад Росен.

Мъжът сподели, че абсолютно нищо по-различно не усеща от това, че у него има чужд орган. „Остава голямата благодарност за жеста, който Ганка Тодорова, майката на съпругата ми направи. „Жестът е впечатляващ, малко хора могат да го направят. Дори координаторката на турската клиника сподели, че никога досега не се е случвало тъща да стане донор на зет си“, сподели мъжът. И отново добавя      , че е много, много благодарен на майката на съпругата си. Както и на всички добри хора, с чиято подкрепа – морална и материална, чудото се случи.

Той пожелава на всички да вярват, че се случват чудеса. „Просто трябва малко повече вяра и настоятелност. Трябва да се вярва, защото предизвикателствата и трудностите са много. Аз съм пример за това, че чудесата могат да се случват“, сподели Росен.

Самият той посреща празниците с повече нарежда, любов и вяра. Благодаря на всички хора, които ме подкрепиха финансово и морално. И помогнаха, за да се случи щастието. Такива чудеса дават надежда, особено в навечерието на Коледа.

c