Водещи новини - дясно Култура Общество

Отбелязваме Деня на дарителя

На 6 декември отбелязваме Деня на дарителя. За първи път това се случва през 1937 година в Шумен – в знак на благодарност и почит към всички благодетели на българщината и духовността.

Датата е избрана по идея на възрожденеца Илия Блъсков в чест на видния шуменски благодетел Нанчо Попович /1818 – 1883/, който на Никулден има имен ден.

Попович завещава средства за построяване в родния му град на едно от първите девически училища в страната, както и за неговата поддръжка, а така също за стипендии на талантливи ученици.

Нанчо Попович е роден в семейството на Пеню Попович и Мария Пенева Попович. Имал е брат и сестра – Илия и Славна. Баща му бил грамотен и сравнително заможен и се занимавал с кожухарство. Той се ползвал с особено влияние пред турските власти. Майка му не била грамотна, но била изключително набожна.

Нанчо постъпил в българско училище, където се преподавало църковнославянски език, а по-късно бил записан от баща си в гръцко училище. Там той следвал няколко години и е изучавал Херодот, Омир и Аристотел, много добре усвоява и гръцкия език. След завършването на учението си баща му го завежда при големия шуменски търговец чорбаджи Харалан. След около три години Попович се издигнал и започнал сам да търгува. Нанчо се оказал добър търговец и бързо привлякъл клиенти. Благодарение на успеха той започнал да търгува със стоки доставени направо от Цариград. Това го издигнало до нивото на един от първите търговци в Шумен.

През 1845 г. емигрира в Букурещ като първоначално се устроил при своя роднина Петраки Радушев. Започнал да търгува с Христо Георгиев, брат на Евлоги Георгиев. Той се доказал като честен и трудолюбив в професията си.

След тридесетгодишно изгнание през 1875 г. той се връща в Шумен. При това си посещение изгражда нов дом на мястото на бащината си къща. По време на престоя си многократно споменавал за нуждата за изграждане на подходяща сграда за девическото училище в града. За втори път идва в Шумен през 1882 г. и престоява цялата зима. В началото на 1883 г. се връща във Влашко и след кратко боледуване умира.

Една година преди смъртта си Нанчо Попович написва завещание. Едно от желанията му е неговите кости да бъдат върнати и погребани в Шумен. Завещанието било съставено от седем точки, като в шестата било желанието му да остави 20 000 наполеона за град Шумен. Тези средства трябвало да бъдат вложени за построяването на сграда за едно от първите девически училища в страната. Същото да носи име „Нанчово“. Останалите средства се дават на влог в банка. Лихвата от него да се ползва за поддръжка на училището.

Костите на Нанчо Попович били пренесени до Шумен на 15 септември 1895 година от специална делегация. Посрещането им се превърнало в истинско народно тържество от жителите на града. На площада пред новопостроеното училище бил издигнат изработен в Париж бюст-паметник на мраморен пиедестал.

Пряк наследник на шуменското девическо училище днес е едно от най-старите и утвърдени училища в България – Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *