Любими артисти четат „мръсни приказки“ в дискотека „Звезда“ в Добрич

Литературният шоу феномен „Пощенска кутия за приказки“ се завръща в Добрич на 9 декември за Мръсни приказки.

Заповядайте в бар "Звезда", за да чуете мръсни истории, прочетени от артистите Димитър Калбуров, Цветелина Цветкова, Васил Русев, Камен Алипиев-Кедъра, Оля Малинова, Цветелина Цекова и Ясен Козев!

„Мръсни приказки” е 18+ литературен формат, част от литературния феномен „Пощенска кутия за приказки“, който вече 11 години дава възможност на пишещи българи да споделят истории по различни теми всеки месец. Любими актьори, музиканти, режисьори и писатели по артистичен начин прочитат на сцената избраните разкази, като всеки от тях допълва събитието със своята харизма и професионализъм. Създаден през 2010 г. от Гери Турийска, проектът "Пощенска кутия за приказки" е едно от онези явления, които в голяма степен доказват, че по нашите географски ширини все още има хора, които се интересуват от културни мероприятия.   

Повече за „Пощенска кутия за приказки“ и за предстоящото гостуване в Добрич неговият създател и основен двигател Гери Турийска сподели за читателите на Про Нюз Добрич:

Когато създадохте преди 11 години „Пощенска кутия за приказки“, имахте ли очаквания, че ще се превърна в един от най-успешните формати за съвременна литература?

Нямах такива очаквания. По-скоро очакването ми беше да продължим да се събираме 30-40 приятели, които да пишем и едни на други да си четем. Но от човек на човек, от уста на уста се оказа, че има голям интерес към подобно нещо. Хората започнаха да водят свои приятели. Отесня ни първият клуб, в който четяхме. Преместихме се в по-голямо място – в подлеза на НДК-София. Лавинообразно започна да се популяризира и извън столицата. Започнахме да пътуваме и в други градове. Допреди ковид  бяхме започнали да пътуваме и в Европа по покани за гостуване от българската общност. Бяхме във Виена, в Лондон. Имаше планирано турне в Германия, което се надявам, че скоро, когато се нормализира светът, да се осъществи най-сетне. Така че нямах никаква представа докъде може да стигне. И още не съм сигурна докъде още може да стигне. Напротив, все по-интересно ми става. Но с времето имам чувството, че аз вървя по стъпките на Кутията, а не обратно. Ролите ни се обърнаха. Тя заживя един самостоятелен живот.

В момента имате влог и YouTube канал….

Да имаме влог и YouTube канал, където можете да намирате видеа от четения, както и специално съдържание, което създаваме за хората, които се интересуват от нашия хумор. Разбира се, провеждаме и четения на живо. Не с такава честота, както преди, но поне веднъж месечно гледаме да сме някъде. 

Кое в развитието на проекта Ви изненада най-много?

Издателската дейност ни изненада най-много, защото нямаше такъв план да се прави издателство и да се публикуват книги. Всичко беше на момента. Това беше интересното в началото – че няма повторения. Всичко се случва еднократно, следващия път – нови участници, с нов материал. Реално следиш като сериал – не знаеш как ще се развие и какво ще се случи нататък, но в момента, в който започнахме да събираме все повече и все по-добри литературни произведения, се замислихме и за публикуването им в сборници с разкази. След което започнахме да пускаме и индивидуални книги на автори, които имат достатъчно събрано съдържание от четенията. В момента издателството се развива доста добре. Дори бих казала, че при положение, че нямаме толкова много събития, всъщност издателството издържа целия проект в момента.

Каква беше тази потребност, която „Пощенска кутия за приказки“ успя да удовлетвори?

През 2010 г. имаше литературни четения, но „Пощенска кутия за приказки“ даде възможност за една интерактивност, за това, че всеки може да стане писател. Всеки може да напише нещо и да чуе думите си от сцената. Има една много приятна комуникация по време на събитието. Няма никакъв проблем публиката да прекъсне четящия, да каже някаква реплика. Четящият няма да го игнорира. Напротив, ще се хване за тази реплика и ще стане дискусия, както се е случвало. Т.е. тази непринуденост и лекота на общуването, поп културността всъщност са характеристиките на „Пощенска кутия за приказки“. Защото ние не се усещаме като елитарна литература. Напротив, точно това е акцентът ни и искаме да сме достъпни с хумора си, да провокираме хората да четат повече. Нашия акцент са дори хора, които по принцип не обичат чак толкова много да четат. Смятам, че много добре влияем на тази част от аудиторията. Много хора са ми споделяли, че са си купили наша книга. Тя много им е харесала, след което са решили да продължат и са си поръчали още книги онлайн заради нашата литература. Което е много готино – да провокираме хората да четат, тепърва да се срещат с литературата и да я заобикнат. Това е нашият малък фетиш. Намерили сте изключително подходящата формула и подхода към аудиторията, за да има такова въздействие. Може би, в точния момент, на точното място с точните хора. Може би, защото през 2010 година особено силно беше усещането, че литературата е нещо елитарно. Че само хора, които вече са прочели два вагона книги, имат правото да говорят за литература и да пишат. Докато ние дадохме на хора от най-различни професии, които за първи път ще пишат, да се изявят като писатели. Намерихме страхотни бисери и нешлифовани диаманти като Никола Крумов, Георги Блажев, Димитър Калбуров. Те бяха с тотално различни професии, преди да пропишат за Кутията. Цветелина Цветкова, чийто трети бестселър продаваме. Първо бяха „Лейди Гергана“ и „Лейди Гергана 2“, а сега „Зелената жилетка“. Това са хора, които в момента работят активно като писатели. Напуснаха своите други професии. Например, Никола Крумов продаваше авточасти, но отдавна вече не се занимава с това. Димитър Калбуров е бивш футболист и пишеше за сайтове. Изобщо тотално стана смяна на попрището, благодарение на нещо, което създадохме за хумор между приятели. Това само по себе си е една приказка. 

Идвате в Добрич с „мръсни приказки“. Всъщност именно с такива сте стартирали преди 11 години…

Аз си дадох сметка, че е било така, съвсем скоро, когато се върнах да търся архивни кадри от началото на „Пощенска кутия за приказки“ и видях, че реално първата тема, която сме задали е „под леглото“. Тя сама по себе си не предполага мръсни приказки, но така се получи. Такива разкази се написаха. Бях забравила това. Мислех, че съм го измислила 5-6 години по-късно, а се оказа, че това е било първото.

С какво тези разкази привличат публиката?

Сексът продължава да бъде тема табу. Начина, по който ние говорим за секс от сцената, не е този популярния или неудобния. Напротив, ние акцентираме върху забавни истории, които са се случили – нелепи моменти или абсурдни ситуации. Така че хората, докато слушат тези истории, подсъзнателно ние прокарваме и малко информация, образователен характер имат дори на моменти. Така че покрай забавната им страна, мисля, че са и много полезни тези приказки.

Темата е много деликатна. Какви са критериите, по които подбирате мръсните приказки?

Няма никакви цинизми. Искам да уверя публиката, да не се притеснява, че ще се обиди от това, което ще чуе. Критериите ни са да има хубава история, както и в другите приказки. Езика на написване и, разбира се, текстът да има някаква информативна стойност.

Кои приказки най-много изненадват публиката?

В началото „Пощенска кутия за приказки“ поддържаше един много хубав баланс – 50% комедия, 50% драма. Във времето обаче драматичните текстове малко по малко започнаха да отпадат. Сега много рядко има такъв тип текстове в кутията. Това се дължи преди всичко на това, че авторите се ориентираха публиката на кое реагира най-добре. Естествено, на комедията се реагира най-шумно. Много е хубаво усещането за самия автор. И сега, когато има по-драматичен текст, аз много се радвам и веднага го пускам, защото ми се ще да не губим съвсем и другия жанр. Хората са много изненадани, когато чуят нещо по-драматично от нас, но после реагират най-много – колко им е харесало. Колко е хубаво да има и от тези текстове. Те не са много подходящи за мръсните приказки, но за другия формат на Кутията са добре дошли. И искам да призова всички, които искат да бъдат автори на „Пощенска кутия за приказки“ да не се притесняват да ни пишат, да ни изпращат свои неща, да следят кои теми са активни и да пишат по тях. Така може Вашата приказка да започне от Кутията.

„Пощенска кутия за приказки“ гостува миналата година в Добрич. Какви са впечатленията Ви от публиката тук?

Страшно много ни хареса. Публиката беше страхотна. Затова нямахме търпение да дойдем отново.

С какво ще изненадате публиката в Добрич? Какво да очакват на 9 декември?

Чисто нов материал, специално подготвен за Добрич, който не са чували, не са гледали онлайн. Ще присъстват лично някои от най-популярните ни автори като Димитър Калбуров, Георги Блажев, Васил Русев, Цветелина Цветкова, Цветелина Цекова, Камен Алипиев-Кедъра, Ясен Козев, както и една страхотна дама от Варна Оля Малинова, позната с нейното малиново вино, но всъщност е много забавен човек и съм сигурна, че ще стане любимка на публиката в Добрич. 

Заповядайте в клуб „Звезда“ в Добрич на 9 декември, за да се смеем заедно. Билети все още има на ticketportal.bg, но не чакайте последния момент!